Този петък по кината тръгва едно от поредицата „най-чакани зимни кинозаглавия“ – филмът „Спектър“, който ще завърши цикъла за „първия рус Джеймс Бонд“, мистър Даниел Крейг.
Когато първият филм за Агент 007 се появява за първи път през 1962 година, а в ролята на лачения г-н Бонд е напереният шотландец Шон Конъри, едва ли някой е вярвал, че нещата ще стигнат до тук. Но ето ни сега. Годината е 2015-а, общо шест от British finest са играли най-смелия агент на МИ-6 и последният от тях си казва „чао“ с него.
„Спектър“ наистина е филм, който трябва да се гледа на кино. Както и всички филми за Бонд между впрочем, с изключение на онази боза с Джордж Лейзънби. Филмите за Бонд може би са единственият толкова голям франчайз, който успява да направи много филми – това 24-тият поред – и да запази стила и класата си. Не стига това, но някак със смяната на всеки Бонд филмите даже успяват малко да надскочат себе си. Последната поредица с участието на Даниел Крейг поне със сигурност го прави.
Джеймс Бонд си взима една не малка почивка между филмите с Роджър Мур и Пиърс Броснан. Пътят на агента между 80-те и 90-те години не е лесен и някак неговите създатели трудно успяват да го впишат в новото време. Може би някъде там, по времето на Броснан, хората загубиха надежда в Бонд. Той изглеждаше женкар, пияница, хартиен човек, на който нещата му се получават просто защото има повече късмет, а жените го харесват, защото прави хубаво мартини. Но това не е Джеймс Бонд.
Джеймс Бонд е безстрашен.
Хубаво, че се появи Даниел Крейг. Той успя с много класа и стил и малко шутове да върне Агент 007, където му е мястото – в А-листата на кино персонажите, които ще останат иконични в историята на седмото изкуство. При това го направи, както трябва, с финес, черен костюм и яхнал Астън Мартин.
Даниел Крейг завършва своя цикъл за Джеймс Бонд с четири филма, последният, от които ще може да гледате от този петък.
Преди аферата на Крейг с Бонд той не е толкова известен актьор по света, макар да е участвал в „Лейър Кейк“, „Лара Крофт: Tomb Rider“, „Мюнхен“ и „Усмиряване“. Големите врати на Холивуд обаче го посещат с усмивка и умиление, когато слага костюма и бавно започва да отпива от мартинито си в компанията на великолепната Ева Грийн. Това се случва в „Казино Роял“, годината е 2006-а и Джеймс Бонд започва нов етап от своето съществуване.
Един по-добър живот на агента в кожата на Крейг.
Новите серии за Джеймс Бонд стават известни с това, че са по-остри, по-реалистични, по-добри. Кино, каквото един специален агент заслужава. „Казино Роял“ и „Спектър на утехата“ минават някак незабелязано у нас. Не предизвикват нито вълнение, нито събития, може би защото сянката на Пиърс Броснан и прекалено гелосаната му коса още стои. Но Крейг и екипа зад филмите вършат работата си чудесно, защото „Координати: Скайфол“ е точно онова, което очаквате – остър, реалистичен, режещ с острието на режисьора Сам Мендес филм.
Нищо чудно, че един от топ режисьорите в Холивуд се връща, за да снима „лебедовата песен“ на Крейг като Бонд. Макар в imdb да анонсираха, че Бонд 25 ще има и Крейг отново ще играе ролята, то в няколко интервюта той вече затвърди, че вероятността това да се случи клони към нула.
„Спектър“ е по-добър от „Координати: Скайфол“. Той е стилен, мрачен, дълъг и на моменти дори тъжен, защото изглежда като финал на една ера, която няма да се върне. Поне не по този начин.
„Спектър“ е толкова добър, защото успява да навърже в историята си останалите три филма от новия Бонд и дори да вкара малко носталгия за най-запалените фенове, защото има препрадки към най-старите ленти за агента. В историята се прокрадва сянката на миналото, с чието премахване Бонд ще завръши важна глава в живота си започнала с убийството на Веспър Линд – голямата му любов, ако такава изобщо съществува при човек като Агент 007. Филмът завършва тази поредица от събития, която на пръв поглед изглежда като нещо, което няма връзка, но това не е така. Прави и поглед към един от старите филми за агента, когато престъпна агенция СПЕКТЪР се появява за първи път.
В новия филм за Бонд няма случайни жени и случайни злодеи. Никой не прави нищо, заради кралицата или родината, заради общия мир или общото благо, нито пък злодеите искат просто да владеят света и да раздават заповеди. Новият Бонд е по-дълбок, всичко е премислено и оправдано. Всеки елемент е поднесен със стил – от краткото появяване на Моника Белучи, през великолепната Леа Сейду, която е момиче на Бонд, каквото 007 заслужава до злобата, която излиза от всяка пора на Кристоф Валц.
„Спектър“ е триумф на модерното шпионско кино и е онова, което най-добре завършва ерата на Крейг в кожата на Бонд. В кината от петък.