Първите минути на 6 февруари 1989 (или последните на 5). Крис и Кристиян нямат търпението да изчакат падането на Берлинската стена. Граничните полицаи изпълняват заповедта – да се стреля!
Крис е на 20 години, приятелят му Кристиян на 21. Работят като сервитьори в Източен Берлин. Вечерта на 5 февруари двамата решават да преминат Берлинската стена, да поемат всички рискове, само и само да бъдат свободни. Да избягат от комунизма. От бригадите, от сивотата и да отидат на Запад. Запада, с бездомниците, серийните убийства, но със свободата.
Около полунощ Крис е застрелян, а Кристиян тежко ранен от граничен патрул. Този младеж, изпълнен с надежди е последната жертва на Стената.
Крис е роден на 21 юни 1968. От малък му предричат обещаващо бъдеще като гимнастик. Той мечтае да бъде пилот или пък актьор. Отказва да влезе в релсите на Демократичната република. Бунтува се срещу забраните. Отказва да отиде в офицерското училище. За наказание го изключват от колежа. Край с мечтите. Започва работа като сервитьор. И така идва решението.
Двамата с Кристиян решават да преминат стената в деня на посещението на шведския министър председател. Двамата мислят, че властите няма да рискуват да провалят посещението му с подобни инциденти. Каква наивност. Войниците просто изпълняват заповедите. А те са същите както всеки друг ден. Стреляй! На месо! Четиримата патрулиращи получават и награди – по 150 марки.
Живеещата наблизо майка на Крис чува изстрелите без да предполага, че са предназначени за сина ѝ. На следващия ден я привикват първо от полицията, после от ЩАЗИ.
Кристиян е осъден на 3 месеца затвор. Освободен е 3 седмици преди Стената да падне.
Стрелецът е осъден на 3 години и половина затвор след дълга съдебна битка през 1994.