Португалският упадък

В никоя друга южноевропейска страна минималната заплата не е толкова ниска, колкото в Португалия. Икономическата криза усложнява допълнително ситуацията на трудовия пазар. Мнозина португалци едва свързват двата края, предава Дойче веле.

„Работя в зъболекарски кабинет и върша там какво ли не – разговарям с пациенти по телефона, записвам часове за посещения, чистя кабинета, помагам при изработването на гипсовите отливки за протези – аз съм момиче за всичко, само дето получавам минимална работна заплата. Това си е чиста подигравка“, казва 34-годишната Патрисия Кастро. Минималната работна заплата в Португалия е 485 евро – или около три евро на час. За скъпотията в град като Лисабон това е твърде малко. Там разходите за живот са по-високи, отколкото в испанската столица Мадрид например. Само че минималната заплата в Испания е по-висока от португалската.

„Заплатата не ми стига за нищо. Майка ми също ме подпомага всеки месец, но въпреки това едва успявам да свържа двата края. Нямам пари за разговори по мобилния телефон, нито за съвсем елементарни покупки“, разказва още Патрисия, която е квалифицирана висшистка, а не може да си позволи дори малко жилище под наем. 34-годишната португалка е завършила туризъм и е специализирала мениджмънт.

Когато преди два месеца пристигнала от Северна Португалия в Лисабон, кандидатствала за работа на повече от 100 места, само че не получила нито един отговор. В зъболекарския кабинет работи по 45 – 50 часа седмично. Там обаче извънредните часове не ѝ се заплащат. Ако пък реши да се оплаче, шефът ѝ неизменно отговаря: „Щом си недоволна, тръгвай си – има толкова много хора, които са готови да вършат тази работа.“

Масова безработица и ниски доходи

Мнозина португалци споделят нейната съдба. През последните седем години броят на хората с минимални доходи се е увеличил трикратно. Една от причините за това развитие е фактът, че много висококвалифицирани млади хора не намират добре платена работа и са принудени да се захванат с каквото и да е, за да не останат без доход. На всичкото отгоре някои експерти от чужбина, включително от МВФ и ЕЦБ, настояват за нови намаления на заплатите в Португалия, за да се повиши международната конкурентоспособност на страната.

Патрисия Кастро не проявява разбиране за подобни идеи. От нейна гледна точка има нужда от точно обратното. Минималната заплата е била увеличавана за последен път преди около три години – при това само с 10 евро. „Това е направо обидно“, казва Патрисия и добавя: „Минималната работна заплата трябва да се увеличи до ниво, което би позволило на хора като мен да живеят прилично. Би трябвало да съм в състояние да си купувам поне нещата от първа необходимост, без да търся финансова помощ от родителите ми.“