Решението на президента Росен Плевнелиев да не се кандидатира за втори мандат предизвика разнопосочни коментари в политическите среди. БСП, АБВ и Патриотичният фронт оставаха доволни от оттеглянето на държавния глава от изборите през октомври, обявено по лични причини.
Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обвини ДСБ, които забили „нож в гърба“ на Плевнелиев, решавайки да го номинират за втори мандат, но вместо това го провокирали „по-бързо да изкаже позицията си“. Цветанов обяви, че Плевнелиев можел да бъде потенциален кандидат за президент на ГЕРБ.
„Съжалявам, че го отказаха от втори мандат“, коментира Найден Зеленогорски от ДБГ. Според него стратегията на ДСБ за широка коалиция с ГЕРБ не е убедила Плевнелиев да се бори за втори мандат, а точно обратното.
Лидерът на ВМРО Валери Симеонов смята, че това е добра новина. Според него истинската причина е, че Плевнелиев не е успял да получи подкрепата на ДПС, за да бъде избран. Четин Казак от движението разчете отказа като „трезва преценка на шансовете“.
В БСП бяха по-крайни. Според Корнелия Нинова държавният гласа е разбрал, че няма „никаква обществена и политическа подкрепа“. Тя критикува неговата „небалансирана външна политика“, както и това, че е „най-социално нечувствителният президент“ на България. „Политическият живот продължава“, каза Румен Петков от АБВ.
„Предвид профила на този президент, един откровен евроатлантик, мога да кажа едно много искрено и дълбоко жалко, жалко, че Росен Плевнелиев няма да е кандидат“, коментира лидерът на ДОСТ Лютви Местан и допусна, че причините за решението на държавния глава не са само лични и „може би е бил заставен да плати една много висока политическа цена за откровените си антипутинови позиции“.
Междувременно депутатът от Гражданския съвет на Реформаторския блок Гроздан Караджов съобщи, че има информация за обсъждане на кандидатурата на президент на шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова в ГЕРБ, макар че тя в момента участва в избора на нов генерален секретар на ЮНЕСКО.
По-късно Цветанов опроверга това, както и Зеленогорски