Политическият романс на Турция и Босна
Никъде другаде в Европа Турция не се ползва с такава популярност, както в Босна и Херцеговина. Афинитетът между двете държави е факт, но босненските политици знаят защо предпочитат да отведат страната си към ЕС, коментира Дойче веле.
Близостта с Босна се подчертава редовно – в речите на Ердоган, неговия външен министър Давутоглу или президента Абдуллах Гюл. Става дума за „География на сърцето“, съгласно едно наскоро разпространено изследване на сараевския институт „Популари“. В изследването, наречено „Един политически романс: отношенията между Турция и Босна и Херцеговина“, се анализира спецификата на турско-босненските отношения, които най-малкото в риторичен план имат и геополитически компонент. Накратко – ако Европейският съюз не ви поиска, ние сме насреща, гласи посланието от Анкара. А босненско-сръбският президент Милорад Додик дори обвини Турция, че преследва „опасни намерения“ в Босна – подозирайки я в опит за намеса във вътрешните работи на страната, било то и под предлога за защита на интересите на босненските мюсюлмани.
В Босна пазят най-добре османската култура
Афинитетът между /мюсюлманските/ босненци и турците е несъмнен и се изразява не само в това, че редица джамии в Турция са наречени на името на първия президент на Босна и Херцеговина – Алия Изетбегович, а в Сараево има парк „Реджеп Тайип Ердоган“. Балканските държави, които имат мюсюлманско мнозинство, са три. В Албания и в Косово то е абсолютно, в Босна е относително – мюсюлманите са към 40 процента, поне на хартия. Формално преобладават християните – православните сърби и хърватите-католици. Албанците обаче са се борили дълго срещу османската окупация и по-късно за собствена държава, те и до днес възприемат „турското време“ негативно. Единствено славянските мюсюлмани в Босна са искали запазването на турското господство и са се почувствали предадени, когато през 1878 турските войски се изтеглят от Босна и Херцеговина, за да предоставят провинцията на Австро-Унгария.
В днешна Югоизточна Европа няма нито една друга държава, в която вековете на османско господство да се толкова осезаеми, колкото в Босна. В езика има почти 7000 думи с турски произход – е изчислил един лингвист, но дори и лаиците могат да усетят, че никой друг южнославянски език не е до такава степен проникнат от турцизми, колкото босненският.
Думи като „йок“ или „хайде“ присъстват и в българския, гръцкия или сръбския, но в Босна са живи и много други турски думи, които отдавна са забравени другаде на Балканите. Към това се добавя архитектурата. „Никой не е опазил османската култура по-добре от Босна и Херцеговина, дори и самите турци не са“, казва в споменатото проучване един турски архитект. А това, че при провеждането на спортни събития босненските мюсюлмани аплодират освен собствените си атлети и турските, а цяло Сараево ликува, когато Турция спечели някой турнир, се разбира от само себе си.
Приятелството си е приятелство…
Босненските политици в Сараево вече са използвали близостта с Турция като повод за предупреждение към своите европейски бизнес партньори: ако Европейският съюз не приеме Босна, страната ще се ориентира в другата посока. Както показва обаче проучването на института „Популари“ – Ердоган и останалите може да държат цветисти речи за Босна като пръв приятел на Турция, но управляващите от Анкара нямат много какво да предложат извън риторичния патос.
Турската служба за опазване на културните паметници предприема активни действия из цяла Босна и усилено се грижи за подобряването на състоянието на мостове и джамии /строейки паралелно нови/. Освен това Турция дава стипендии на босненски студенти, а движението на проповедника Фетхулах Гюлен поддържа училища и в Босна, както навсякъде другаде по света. В икономически план Турция обаче не играе важна роля в Босна – вложенията са около нулата. Най-важният търговски партньор на Босна е Хърватия, с която през 2013 стокооборотът възлезе на почти два милиарда евро. Следват я други балкански държави и страни-членки на ЕС, а Турция заема чак девето място.
По сходен начин стоят нещата и в сферата на инвестициите. Между 1994 и 2012 австрийските фирми са вложили над 1,3 милиарда евро в Босна, без да вдигат излишен шум по въпроса. За същия период турските предприемачи са инвестирали в Босна по-малко от 150 милиона евро, което поставя Турция на една позиция с Холандия и Люксембург. А инвестициите са ограничени в населяваните от мюсюлмани части от страната. Турската „Зираат банкасъ“ има 25 филиала в Босна, от които само един е в Република Сръбска, където доминират сърбите. Там по-активни са руските инвеститори. А Небойша Радманович, сръбският представител в тричленното президентство на Босна, обобщава нещата така: „Босненците обичат Турция, сърбите обичат Русия“. Казано иначе – това, което за едните е Ердоган, за другите е Путин. Парите обаче текат от други източници. И босненските политици знаят защо искат да отведат страната си към Европейския съюз.
