Подемос се цели в Барселона, но пътят е дълъг

А, ако днес „възмутените“ от Подемос спечелят кметските избори в Барселона, вторият град в Испания? Само преди година и половина този въпрос щеше да изглежда налудничав, но днес нещата не стоят по този начин, пише „Хъфингтън пост“.

Днес испанските гласоподаватели ще избират общинските и областните власти, които може да дадат началото на нова епоха за създадената през 2014 г. антилибералната формация.

Подемос обединява няколко леви радикални партии, братска формация на СИРИЗА, която днес се явява с листата „За Барселона заедно“ и се смята за фаворит за вота. В случай, че спечели този съюз няма да управлява самостоятелно, но ще се смята за престижна победа за Подемос и преди всичко за нейния лидер Пабло Иглесиас. Партията е изправена пред няколко сериозни предизвикателства и трасира дългия път за парламентарните избори в края на годината.

Преди една година, през май 2014 г., Подемос поднесе истинската изненада, вкарвайки няколко депутата в Европейския парламент и превръщайки се в четвъртата партия на испанската политическа сцена. През следващите няколко месеци Подемос не спря да напредва в изследванията и дори изпревари социалистите и консерваторите, които се сменят в управлението над 30 години.

Понесена от триумфа на СИРИЗА в Гърция, Подемос сега е изправена пред обратните удари след победата на гръцката си посестрима и трудностите в Атина да прилагат програмата на Алексис Ципрас, за която той беше избран през януари. Коалицията на СИРИЗА гласува първия закон чак на 18 март. От известно време Атина няма средства поради стагнацията и преговорите с кредиторите ЕС и МВФ, както и поради забавянето на поредния транш от 7,2 милиарда евро от отпуснатите кредити.

От пробива си насам Подемос беше мишена на критики заради програмата си и връзките с определени страни от Латинска Америка и по-специално с Венецуела, където президентът Николас Мадуро е обвинен за репресии срещу опонентите си. Партията беше обвинена и във финансови нередности, които бяха преписани на Хуан Карлос Монедеро. Той бе принуден да публикува банковите си извлечения и да изплати 200 000 евро на данъчните, след което беше подложен на проверки като физическо лице. След този случай Монедеро беше отстранен от партията.

Подемос бе изправен пред първия си тест на 22 март по време на регионалните избори в Андалусия, където тя зае разочароващото трето място с 14,8% от гласовете и 15 места, като не успя да изпревари нито Народната партия на премиера Мариано Рахой, нито социалистите, въпреки че тази провинция беше разтърсена от жестока криза. Там безработицата е най-висока в Европа – над 34%. Подемос започна да губи и в социологическите изследвания. В едно от тях, проведено в края на април, партията получава 17,9%, Народната партия – 22%, а социалистите – 21%. В друго изследване от 7 май, публикувано от „Ел Паис“, Подемос има 16,5%, Сиададамос – 13,8%, Народната – 25,6% и социалистите – 24,3%.

На 30 април Подемос претърпя първата си криза в кратката си история с напускането на Монедеро, един от създателите й и бивш съветник на покойния Уго Чавес. Той каза, че напуска поради политически различия и призова движението да „спре да се вглежда в огледала, които не са негови“. Според него партията е пораснала много бързо и все още търси себе си.

„От създаването на Подемос тя има две души. Душата, откъдето идва – тази на 15М /движението на недоволните от 15 май 2011/ и тази от собственото си превъплъщение в политическа партия, минавайки в институционална орбита, включваща в себе си определени правила. Партията има по-умерени лица и хора, които искат да запазят корените си“, каза Монедеро. /БГНЕС