Петя Стефанова : Десет човека, от които се възхищавам днес

Продължаваме с рубриката „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Днес е ред на Петя Стефанова, познато лице от малкия екран. Ето нейната десетка :

Обичам, когато ме движи възхищението. Не амбицията, страхът или скуката- възхищението. Удивлявам се с очите на дете на много хора, които правят света около мен по-добър и по-красив. Не всички са известни, някои дори нямам честта да познавам лично, други са ми близки. Много повече от десет са личностите, на които се възхищавам, и със сигурност после ще се плесна по челото: „Ама как пропуснах този или онзи!”. Трудно е да определя и първия сред тях, защото всичките десет са ми пример. Разбърквам мислено и почвам:

1. Дядо Добри от село Байлово. Дори не знам фамилията му, но не ми е нужно. Представям си жив светец в порутената му къща. Добрият дядо Добри, който целува ръчичката на дете, след като му е пуснало левче за църквата. Не знам дали наистина папа Франциск чу за невероятната история на бедняка-милионер от България, но по-важното е, че този жив пример за обич и вяра е сред нас.

2. Христофор /Крис/ Караджов. Крис е преподавател по журналистика в университет в Калифорния, пише и за „24 часа”. Познавам го покрай работата си в бТВ /брат е на колегата Константин Караджов/. Преди 2 години от Фейсбук разбрах, че е претърпял тежък инцидент по време на ски и е прикован в инвалидна количка. Оттогава почти не минава ден, без да се възхитя на силата на Крис. Той не спира да поства вдъхновяващите си мисли, да ни дава кураж, доказвайки, че не материята е важна, а духът. Активен е и в гражданската си позиция. Толкова е силен и просветлен, че виждам как всеки момент ще се изправи. Всъщност Крис стои по-стабилно от повечето от нас.

3. Васко Василев. Гений на цигулката и обаятелна личност. Рядко срещана комбинация, защото Господ обикновено не дава благата накуп. Гордея се, че е българин и наш съвременник.

4. Марио. Навярно го помните – момчето от дома за деца „Надежда“ в Белоградчик, което спаси живота на свой връстник преди 2 години, рискувайки своя собствен, и трогна цяла България. След като се разчу за детето-герой и мечтата му да стане футболист, големите софийски отбори му предложиха да тренира при тях плюс издръжка и образование. Марио им отказа – дори на любимия си „Левски”. Остана в приюта при трите си братчета, за да се грижи за тях.

5. Деница Сачева. Тя е смела, креативна и сърдечна. Деница е сред най-умелите пиари у нас, навлезе и в политиката, опитът й в различни сфери е неоценим, а гражданската й позиция – твърда. Мен обаче ме възхищава най-вече човекът, жената Деница. Виждала съм я по време на доброволческа акция за бежанците, гушнала ревящи от студ и глад дечица, докато майките им се редят за храна и дрехи. Кръстница е на шест ромски деца, като две от тях подпомага ежемесечно. За много от благотворителните й жестове дори и не подозирам, защото тя избягва показността. Деница е нежност, грижа и усмивка.

6. Д-р Филип Киров. Имам личен мотив да е в класацията ми. Това е благодетелят на моето семейство – шефът на интензивното отделение по неврология в УМБАЛ „Св. Марина”- Варна, който спаси брат ми от парализа вследствие автоимунно заболяване. Д-р Киров предприе плазмафереза /смяна на кръвта/ с голям риск и извърши истинско чудо в България – случаят ще влезе в учебниците по неврология. Много съм тъжна, че този специалист вече не работи у нас, защото в Дания го оцениха по достойнство. Лекар и голяма личност – докторе, благодарности доживот!

7. Григор Димитров. Има ли нужда от много приказки – светът е в краката му, докато Шарапова го гледа с влюбени очи. Нашето момче ще ги разбие рано или късно и трябва да сме подготвени за този български триумф.

8. Моника Гецова от Варна. Тя е от поизчезналата у нас порода хора с благородни сърца, които активно помагат на нуждаещите се. Майка на две деца, приемен родител на дете от социален дом, една от малкото, които подслониха сирийски бежанци в домовете си /в нейния случай 5-членно семейство/. Имах щастието да се запозная с Моника и бях очарована. Вдъхновяват ме и размислите й за любовта и смисъла на живота, които публикува във ФБ, споделените книги. Пишейки за Моника, респект и към Сдружението на варненските майки, повечето от които са приемни родители и спасяват десетки малки същества от ужаса на домовете за деца над 7-годишна възраст.

9. Радина Велчева. Тя е двигателят на фондация „Искам бебе“, дар от Бога за всички български жени, които искат да станат майки. Благодарение на нея един проблем, за който дори не се говореше, темата за безплодието, получи държавна подкрепа. Много харизматична, чувствителна и вдъхновяваща жена.

10. Пламен Русев. Мой съученик от прогимназията, който се превърна в истински гуру в дигиталния свят и онлайн-търговията в световен мащаб. На видно място в библиотеката ми е неговата книга „Властта на хората”. Визитката му е впечатляваща- започна като местен шоумен и радиоводещ, навлезе в рекламата и маркетинга, днес е предприемач, посланик и член на почетния борд на Webit Ambassadors, председател на Борда на е-Академия, вдъхновител и организатор на събитията Webit, един от четиримата основатели и член на международния почетен борд на посланиците на Webit. Wow, Пламене! И всичко това с вечната широка усмивка и с думите: „ През всичките години, независимо какво съм правил, хората край мен са ми казвали-Това е лудост, това никога няма да се случи, ще си строшиш главата! Е, явно аз съм от лудите и се гордея с това.”