„Петдесет нюанса сиво”. За порното, четенето и киното

Историята на Е.Л. Джеймс донякъде напомня на тази на Дж. К. Роулинг, с тази разлика, че едната пише за малки магьосници, които се борят със злото, а другата за Доминанти и Подчинени в секса. Общото? И двете са мултимилионери и рок звезди в литературата в момента, създали са империя, която няма да рухне, а ще остане във времето и пространството много след тях. Доколко качествата им отговорят на това, всеки може да прецени сам за себе си.

„Петдесет нюанса сиво” е най-продавания роман за 2012 и 2013 година и вдига приходите на еротични книги с 30%. Едва ли обикновената Ерика Джеймс си е представяла това, когато започва да пише историята на Крисчън и Анастейжа вдъхновена от „Здрач”, но с повече секс. „Здрач” обаче вече е някъде назад във времето, а Ана и Крисчън живеят свой собствен живот, извън сянката на Едуард и Бела, при това за добро. Самата Е.Л. Джеймс признава, че е написала част от романа на BlackBerry-то си по време на работа, когато й е било скучно. Хммм…

Книгата отнесе огромна критика, заради бедния речник на авторката, но същевременно и досега се продава в гигантски количества. Когато преди 2 години правата за филмирани са закупени феновете на романа избухват, а останалата част от света се притаява в очакване. И ето че мигът дойде. От този петък „Петдесет нюанса сиво” е по кината, а билетите за първите прожекции вече са разпродадени. За част от тях дори са пуснати допълнителни зали, за да поберат желаещите да видят филма.

Какво му е толкова специалното на „Петдесет нюанса” биха попитали някои? Динамичният сюжет, сексът, магнетичният основен персонаж и историята за щастливата любов пламнала между невзрачното момиче и красивото момче, чиито светове са толкова различни, но същевременно и толкова еднакви… Защото според „Петдесет нюанса” и неговата авторка – извратеният, перверзен секс и любовта могат да съществуват заедно.

Истината е, че „Петдесет нюанса сиво” е единственият филм, за който мога да кажа, че в пъти по-добър от книгата. А това не се случва често. Дори изобщо. Когато правата за филмиране са купени, феновете заливат интернет с желания за перфектния кастинг. За главните роли за номинирани Мат Бомър и Алексис Бледел, и двамата звезди от американски сериали. Но за съжаление или не, първоначалният кастинг е обявен и главните роли са дадени на Дакота Джонсън, дъщерята на Мелани Грифит от първия й брак с Дон Джонсън, и Чарли Хънам – Джакс от „Синове на анархията”. И истерията започва. Сълзи и кръв се леят от съжаления из интернет.

Няколко седмици преди снимките да почнат Чарли Хънам се отказва от проекта и мястото за Крисчън Грей остава отворено. Така на хоризонта се появява младият ирландец Джейми Дорнън (препоръчвам да се гледа в „Падението”, където играе сериен убиец). Феновете са съкрушени – Джейми не е техният Крисчън. Но това ще се промени след като гледат филма, гарантирам.

Самата лeнта пък проследява първата книга от трилогията на Е.Л. Джеймс и само допреди няколко дни не се знаеше дали втори и трети филм (по втората и третата книга) ще има. След 157 млн. долара от билети по първоначална продажба, съмнението вече не е фактор.

Сюжетът във филма следи едно към едно този в книгата, като умело успява да балансира между любовната история и напрегната сексуална част. Взаимоотношенията между родители, деца, приятели и прочие, които присъстват по-активно в първата книга, са изместени за сметка на фокуса, който пада изцяло върху Крисчън и Анастейжа. А Дакота Джонсън и Джейми Дорнън се справят прекрасно с тях.

На хартия Ана и Крисчън звучат готино, наперено. Той кара безпилотен самолет, оня-му-работа-е-ей-такава, има пари, готин е, секси е, прави разни неща в леглото и извън него, от които могат да ти омекнат коленете, а бе, изобщо той е нещо като супергерой. Тя е невинна, девствена, но много харесвана, без да го съзнава естествено. Мечтае за голямата любов и я среща, подплатена с доброто, хубаво чукане. Но не мечтаят ли всички жени за това? С тази разлика, че Анастейжа Стийл я получава в доста секси опаковка, която в продължение на три части тя моделира, за да направи от Крисчън истинския перфектен мъж. Това са персонажите на Е.Л. Джеймс. Те звучат измислено и нереално, като от книга. Но какви биха били, ако бяха истински хора? Джонсън и Дорнън успяват да преодолеят планини от емоции и неща, но постигат целта – те създават истински говорещи, ходещи, дишащи и правещи много-горещ-секс персонажи без това да изглежда пошло, неистинско, тъпо, плоско, невярно.

За режисьор на филма е избрана Сам Тейлър-Джонсън. Голям риск, предвид, че преди да снима този филм, тя е правила един-единствен пълнометражен проект – Nowhere boy – филм за ранните години на Джон Ленън. И въпреки това Сам се справя със задачата. Филмът хем върви и следи сюжета от книгата, хем му придава повече динамика, повече смисъл, повече живот, повече истинност.

Ще разочаровам феновете като кажа, че много от секссцените отсъстват, но онези, които са там са красиви, секси, стилни, еротични и дори срамно възбуждащи, с чисто голите Джейми и Дакота, които изглеждат като хора, които цял живот за снимали филми без дрехи. Сам Тейлър-Джонсън и сценаристът на филма – Кели Марсел, на която дължим прекрасния „Спасяването на господин Банкс”, успяват да намерят баланса между извратения еротичен секс и любовта, и да използват секса като вътрешна динамика на филма и да придадат дълбочина и сложност на връзката между Ана и Крисчън, сцена след сцена.

А едно от най-хубавите неща във филма е музиката. Саундтракът вече е и на нашия пазар и го препоръчвам на всеки. Бионсе, Ели Гоудинг, Ани Ленъкс, The Rolling Stones, Weeknd и Дани Елфман, вдъхват живот на всеки кадър с песните си. Ако филмът не ви хареса, то музиката със сигурност ще ви спечели.

Дали „Петдесет нюанса сиво” е добър филм? Никой не може да каже, за всеки той е различен. Някои казаха, че е розов и романтичен, други, че е адски добър, трети, че е изненадващо по-добър от книгата, четвърти, че неочаквано, но има чувство за хумор в него. Едно е сигурно, не се превръщайте в хората, които няма да го гледат, само защото са чували прекалено много за романа и трилогията въобще.

Вижте го и после съдете. А след това саундтракът на repeat.

„Петдесет нюанса сиво“ е по кината от петък, 13.02