За това не знам – аз съм се влюбвала на семинар по социо-лингвистика, два пъти в бар и веднъж в магазин за дограма. Но иначе да, вярвам, че е така – градът предлага романтика, страст и красиви гледки в неизчерпаеми количества. Казват, че Париж е перфектното място да се влюбиш.
Това, разбира се, го прави предпочитана туристическа дестинация за хетеросексуални двойки от цял свят, които нямат нищо против да се редят четири часа на опашка за билети за изложба в Petit Palais, щом се държат за ръце и се отъркват един о друг. После – разходка по стъпките на Адел по моста Александър III, по време на която се снимате с чернобял филтър на камерата, за да може оптимално да се доближите до атмосферата в клипа на Someone Like You, обиколка на Монмартър (жалко – без токчета заради паветата), а когато сте в парка Бют Шамон – “Мило, нека да наемем лодка, за да се доближим повече до водопадите!”
Париж на хетеросексуалните наистина е вълнуващ, и спираш дъха, и ухаещ на кроасани, и дъждовно-сантиментален, и… Но стоп! Стига с тези клишета, подхранвани от фотографиите на Робер Доано и масовия вкус! Ако искате да видите града с други очи, нека ви отведа на разходка из Париж на… гейовете. Спокойно, не хапят! Или ако хапят, го правят закачливо и в нарочни за това места.
Едно от тези места е Le Dépôt. Това е най-голямата „задна стаичка” в Европа и се намира на парижката rue des Ours в трети район, където в еротично-стряскащата обстановка, наподобяваща средновековна тъмница, забавлението и съприкосновението с пениси от всякакъв калибър е гарантирано срещу 8 евро за вход в следобедните часове и 13 евро по късна доба. Тук могат да се видят много голи тела, при това всичките добре структурирани и окъпани в божествен блясък. Всички в „депото“ се забавляват до отмала – местни и чужденци, млади и стари, мъжкари и пеперудки… И всички те плащат своите 13 евро входна такса с една единствена мисъл в главата си. И тя не е колко бакпулвер да сложат в сместа за кекса, за да им набухне…
Ако сте добре с френския, ще ви отведа в Монмартър, но не за ви нарисува карикатурен портрет някой от десетките улични художници или за да обядвате киш и рататуй, на миниатюрна масичка в бистро. Тук се намира Cabaret Michou, в което се вихри най-доброто драг шоу в столицата. Естествено, не е на нивото на шоуто, което вече няколко телевизионни сезона поред предлага Ру Пол, но има достатъчно пера, червило, токчета и изобщо кичът се предлага на килограм. Френският ще ви трябва, ако искате да разбирате смешките. А собственикът, 80-и-няколко годишният Мишу, е може би най-голямата атракция. Въпреки напредналата си възраст той продължава понякога да се фръцка не само в бара, но и по улиците на Монмартър, облечен в най-шармантните си одежди на драг кралица.
Trip Advisor и нему подобни сайтове ще препоръчат на всеки турист, който не е в града заради културните забележителности и мостовете на Сена, квартал Marais в четвърти арондисман. Тук има толкова много и нагъсто разположени гей барове, ресторанти и нощни клубове, че на практика кракът ти не може да стъпи в гей-фри зона. Някои обиждат Маре, наричайки го “гей гето”. Кварталът и лайфстайлът, който промотира, нерядко са обект на критики и атаки както извън, така и от лоното на гей общността. Но не са малко и тези, които отричат кипящият социален живот в квартала да е заплаха за френските национални ценности. За мен лично Маре има по-скоро приятната и лежерна атмосферата на малко олимпийско село. Само дето спортовете са малко по-нетрадиционни…
Що се отнася до човешкия фактор, тук съм експерт. Познавам солидно количество гейове, с които редовно се виждам, когато съм в Париж. Те са от различна националност, с различен цвят на кожата, с различна религиозна принадлежност, но има едно нещо, което неотменно ги свързва и ги прави братя по съдба – любовта към модата във всичките й проявления. Повечето от моите познати (а също и голям процент от хомосексуалните мъже в столицата) работят в модната или козметичната индустрия. Излишно е да изпадам дотам, че да описвам стереотипа, който е познат до втръсване на всички малки и големи, а именно как гейовете се обличат, колко са секси, на какво миришат, по колко пъти седмично ходят на фитнес и как пазаруват кервиз и франзели в чанти Луи Вютон. И нали…да се разберем…говорим за гейовете в Париж, а не за тези, които се опитват да имитират Азис в дискотеките в Студентски град! Нито пък за тези със скъсаните чоропогащници, които са пребивани от бой от местните ергени в кръчмите в сливенските села. Парижките гейове са мно-о-о-го пó така! Те са си направо друг биологичен вид. Те пият розе на Марсово поле в Дена на Бастилията, но също и във всеки друг предразполагащ към пиене на розе летен ден. Те ходят редовно на театър и имат поне четири „много близки приятелки“, които са: а) балерини, б) топлес балерини във Фоли Бержер, в) балерини, които искат да станат И певици, И любовници на някой от кабинета на Макрон, и муза на дизайнера Оливие Раустайнг.
Мит е, че гейовете ядат само кълнове и суши. Най-малко пък префинените парижки гейове! Вярно, поддържането на мускулести фигури се е превърнало в жанрово-характерна мания и преди да се смени властта имаше едно-единствено оправдание да си нисък, безформен, плешив и с очила е, ако се казваш Франсоа Оланд. Виждала съм обаче съвсем малък гей да поглъща едно цяло кило телешки хамбургер с пържени картофи в едно бистро в Сен Жермен. И не само аз го видях! Видяха го още 34 други клиенти, както и един келнер, който поиска накрая да се снима с него за спомен.
Въпреки че Париж е на първо място в Европа по броя на секс клубове и гей-сауни, мога да ви уверя, че парижките гейове също плачат. Е, в повечето случаи при оргазъм, но има и такива, които страдат, защото Енрике Иглесиас никога няма да бъде техен, или защото не могат да пътуват по-често до Маракеш и Малдивите.
А когато вече се уморим от обикаляне на барове и сауни и от срещи с балерини, предлагам да се подкрепим с по една прясна baguette magique, магическа багета, в стряскащо реалистична фалосовидна форма – гордостта на местните пекари. Така де – дори храната трябва да е в тон с концепцията на нашата разходка из Париж на гейовете.