Отминаващият блясък на Видин

Дойде моментът, в който осъществих една от онези скромни мечти, които можеш да изпълниш по всяко време, но просто трябва да се организираш. Повечето от вас моментално ще си помислят „Този нормален ли е?“ Mечта, свързана с Видин? Да, точно така, винаги съм искал да посетя Видин и не, нямам нищo общо с града, по каквито и да е линии. Желанието ми да посетя този красив северозападен град в последните две години бе нарасналo много и реших, че вече е време.

Така и предприех моето поредно приключение в една от най-любимите ми части на България – Северозапазена. Преди да споделя с вас двете места, за които ще разказвам днес, искам да обърна малко повече внимание към самия град Видин.

За първи път посещавам този град и с нетърпение очаквам да отида отново, защото това не е просто поредната точка с административно значение и някаква си история, а е едно от малкото останали истински крайдунавски съкровища на България. Видин е от онези градове, които са изключително подценени и забравени. Да, вярно е, пътищата са ужасни, областта като цяло е обезлюдяла, но това по никакъв начин не означава и не трябва да означава, че е като място от третия, четвъртия или някой си друг свят. Какво от това, че е най-бедната част на Европeйския съюз? С какво по-точно това определя областта като загубена, скучна и непривлекателна?

И тук идва моментът, в който за пореден път ще се повторя – нима икономическите показатели дефинират каква е всяка част от държавата? Абсолютно не. Винаги съм твърдял, че истинското богатство на дадено място е природата, съжителството с нея, историята и традициите на посоченото население. Това е истинското богатство и не само за Видин, а за всяко малко или голямо населено място в България и извън нея, защото в крайна сметка, всичко, което изброих допринася за обогатяването и запълването на нашия личен пъзел на живота.

Историята на Вида

Но нека сега се насочим към частица от уникалното наследство на Видин, което като цяло е и единствено по рода си за България. Първата ми спирка е крепостта Баба Вида, няма как човек да не се отправи мигновено към тази средновековна идилия.

Обаче нека първо ви въведа с едно-две изречения в предисторията на това място преди днешната крепост, която знаем. Мястото винаги е имало отбранително значение. Първата дефанзивна постройка тук е бил построена през 3 век по време на римската империя и е носила името Бонония. След това крепостта е била ползвана активно през Първото българско царство, но най-голяма част от наследството, на което сме свидетели днес, датира от времето на Второто българско царство. Тогава крепостта е била под управлението на цар Иван Срацимир, който е допринесъл за построяването на многобройни вътрешни постройки.

В днешно време крепостта Баба Вида се слави с факта, че е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Тя предоставя емоция, която никъде другаде не може да се почувства. А помещенията й са превърнати в музей, като има много информационни табели, различни открити предмети от историята й, дори и стая/затвор, в която има инструменти, с които турците са мъчили затворниците.

Най-магичният момент на това място настъпва, когато се разхождате по стените на крепостта, катерите кулите или просто заставате на балконите до топовете, и всичко това само на няколко метра от красивия Дунав… безценно!

Полезна информация

Мястото е подходящо за семeйна разходка;
Има голям паркинг в самото начало на парка;
От самото влизане в града има табели, които насочват към крепостта;
Не мисля, че има нужда да ви убеждавам да посетите това място, защото знам, че ще си направите този подарък;

Руини на толерантността

Втората забележителност, ако така мога да я нарека, е истински екот от едно славно минало. Видинската синагога е една величествена сграда, която макар и да е загубила някогашния си блясък и величие, впечатлява с архитектурата си до ден днешен.

Както може да видите от снимките, това което е останало днес, са само спомени от красотата на едно минало. Историята на синагогата датира от 1894 година, като тя е построена на мястото на предишната синагога, която е била разрушена по време на Руско-турската освободителна война.

След войната, благодарение на дарения от еврейската общност от цяла България, се поставя началото на строеж и в рамките на една година е построена днешната сграда, от която са останали само красиви символики и руини.

Преди да бъде изцяло изоставена през 1950 година синагогата е била ползвана като склад, като именно това допринесло до силното окаяно състояние, в което се намира днес.

Но нека гледаме от ведрата страна на нещата. Независимо от сегашното състояние на синагогата може да кажем, че все още изглежда зашеметяващо красиво и е уникален паметник на културата. И вярвам, че един ден тя ще бъде възстановена и ще си върне облика, който заслужава.