От Флоренция с любов
Щастието да си италианец.
Приключението, за което ще говоря днес, е едно много специално преживяване за мен, което продължи скромните пет месеца и ме беляза завинаги. Всичко започна, когато събрах достатъчно смелост да кандидатствам по програмата Еразъм+ (Програма за образование на Европейския съюз). Тогава кандидатствах да уча един семестър в чужбина, и както се подразбира от заглавието, бях успешно приет в Италия.
През тези месеци, които пребивавах сам на Ботуша, успях да обиколя много градове, които в замяна ми подариха незабравими емоции и гледки, много знания, както и ме научиха да ценя още повече различието! Затова реших, че сега е моментът да споделя моя опит с вас и ще ви разкажа в детайли за девет италиански града.
От Флоренция с любов
Ще започнем, естествено, с града, който се превърна в мой дом и ме дари с емоции, които никъде другаде не може да се изпитат – Флоренция. Авантюрата ми в града на Ренесанса започна есента, 11 септември 2015.
Още със слизането ми от самолета в мен се породи една съвкупност от различни емоции, ту бях щастлив и супер развълнуван за приключението, което ми предстоеше, ту се притеснявах от факта как ще се справя тук. Живеех сравнително близо до центъра, в квартал Рифреди ( 25 мин пеша или 10 мин с рейса), както и до факултета, в който учех.
Малко факти за самия град и неговите жители, Флоренция е столица на най-красивия регион на Италия- Тоскана. Градът е голям колкото Пловдив, като хубавото е, че почти всички забележителности са събрани в центъра. Както е известно от историята, градът се нарича люлката на Ренесанса, като сами може да се убедите, че в която и посока да погледнете, ще наблюдавате само и единствено изкуство. Относно жителите тук – те са изключително горди с тяхната история и град. Никога не трябва да ги наричате тосканци, защото се обиждат. Лесен начин да припознаете типичен флорентинец от тълпата туристи е, като видите някого облечен по безупречен начин.
Още в първия ми ден във Флоренция, хукнах да се разхождам, без да знам къде отивам и какво ще видя, просто по интуиция се разхождах по малките улички. Тук е моментът да спомена, че имам слабост към малките улички на Италия.
Разхождайки се, се озовах пред първата забележителност, за която ще ви разкажа – Катедралата Санта Мария дел Фиоре (Cattedrale di Santa Maria del Fiore), което означава „Света Дева Мария с цветето“. Никога няма да забравя невярващата ми физиономия и как не можех да проумея какво изящество на изкуството стои пред мен! Тя е най-значителното дуомо на региона, както и най-впечатляващото архитектурно чудо. Катедралата е четвърта по големина в света, забележителна е с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Филипо Брунелески. Тя е строена 6 века, като е започната още през 1296 г. и е завършена през 1887 г. В наши дни тя се е превърнала в номер Едно туристическа атракция за Флоренция.
В Дуомото може да се влиза, както и да се качите на купола и кампанилето Джото, но ще дам повече детайли в „полезна информация“. В самата катедрала може да видите различни изкуства като бюстове на значими личности, барелефа на Джото, както и нарисувания по изумителен начин купол.
Освен думото, трябва да се спомене много важна сграда за Флоренция, Баптистерията (Battistero). Тя представлява кръщелня. Мястото притежава многобройни стенописи, които впечатляват всички посетители, но истинската атракция на тази малка сграда е златната порта, която гледа към катедралата. Вярва се, че това е портата на Рая и че е била построена в името на вярата.
Полезна информация:
Съвет номер едно! Купете си комбиниран билет за забележителностите, струващ 15 евро, включва всичките входове!
Трябва да се информирате на място за работното време на всеки обект, защото подлежат на чести промени
Сградата и кулата не притежават асансьори, тоест ще трябва да изкачите: Дуомо – 463 стъпала, а кулата на Джото – 413
Силно ви препоръчвам да ги посетите в най-ранния възможен час, за да избегнете километричните опашки от туристи
Любопитен факт е, че Дуомото е най-високата сграда на Флоренция, като е защитена със закон. Тоест никой не може да построи по-висока сграда в града. Единствената сграда, която е по-ниска от нея с няколко метра е съдебната палата на Флоренция
За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.
На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/
