Онзи рижият певец

17 февруари, 2016 12:56 | от Амелия Понд | Живот

Ед Шийрън е много неща. За повечето хора обаче е човекът, който изпя Thinking Out Loud и онзи ден спечели две награди „Грами“ (за същата песен) за първи в кариерата си, макар че откакто проби на международния пазар, имаше достатъчно номинации. „Грами“ наградите обаче обичат комерсиалното, както се оказва, затова не им се сърдим. Шийрън заслужава престижна награда, независимо за кое свое изпълнение.

Ед започва кариерата си рано, като работи за други изпълнители – като момчето, което оправя китарите и от време на време пее по различни малки събития и се опитва да направи собствен албум. Самият Шийрън твърди, че музикалната кариера му е предопределена от малък – големият му брат Матю е класически композитор, а майка му и баща му са арт куратори със собствена консултантска фирма. Много от приятелите на певеца също за музиканти: Passenger, с когото се познава от 15-годишен и Cee Lo Green, с когото се среща случайно на едно турне и прави колаборация за песента му Fuck You.

Като повечето неща в живота, и кариерата на Шийрън тръгва трудно – той пее по улицата, спи при приятели, когато пътува из Лондон, за да търси реализация по различни пъбове и малки събития. Ед самоиздава първото си EP – The Orange Room през 2005-а. То съдържа пет парчета, които така и не получават второ издаване. Чак пет години по-късно се появява вторият му мини-албум Loose Change EP, от който е песента, която дава заявка за кариерата му от тук насетне – The A Team. Това всъщност е и първата песен на Шийрън номинирана за „Грами“.

Кариерата на Шийрън е дълга и трудна, но той е достатъчно постоянен, за да успее и да стигне до тук – през миналата година Ед е на 27-о място в класацията на сп. Forbes за най-добе платена знаменитост с цели 57 млн. долара, изкарани само от турнета.

Първият албум на Ед Шийрън „+“ се появява през 2011-а и постига достатъчно добър успех в Англия, макар тогава в Америка още никой чувал за него. Но Шийрън не се отказва – той пътува до Лос Анджелис често, пише музика и участва в събития с различни музиканти.

Албумът „+“ обаче е причината Шийрън да бъде забелязан от Тейлър Суифт, която го кани за подгряващ изпълнител на турнето си Red World Tour и от Snow Patrol, които подгрява през 2012-а. Това е и неговият бавен и силен пробив в необятна Америка.

Простата истина е, че Ед Шийрън е великолепен изпълнител. От малкото, които се раждат и работят в наши дни. И все по-малко ще стават. Дали неговата музика е вашият тип или не, в случая няма значение. Шийрън пише и пее за нещата, които наистина го интересуват. Гласът му е отличителен – може би защото от 5-годишен пее в църковен хор – и звучи по същия начин на живо. Повярвайте ми, от опит го казвам.

Освен това, има голяма вероятност единствените хубави песни, които сте чували от иначе „лигавите поп-изпълнители“, да са писани от Ед Шийрън. Той пише музика непрекъснато и неговите песни, текстове и мелодии, винаги си личат. Убедена съм, че всеки човек, модерен меломан, е чувал и знае поне една негова песен, без да съзнава, че е изпята от рижия певец или писана от него. Сигурна съм и че имате поне едно любимо негово парче, без да съзнавате, че е от него.

През миналата година Ед Шийрън напълни „Уембли“ няколко пъти и Нийл Галахър от Oasis каза, че отказва да живее във Вселена, в която Ед Шийрън успява да напълни най-големия стадион в света. Предлагам на Нийл да преосмисли малко музикалните си наченки. Защото аз искам да живея в свят, в който именно Ед Шийрън пълни стадиони, а не Джъстин Бийбър. Искам да живея във Вселена, в която отчайващото време, което е запълнено от хора с телефони, пошли вкусове и бързо омръзване на нещата, някой е написал песен като Bloodstream и I see fire. Да, ние живеем във времената, в които хубавата музика, която ще остане за поколения напред, е кът. Как иначе мога да си обясня безбройните номинации за „Грами“ на Кендрик Ламар!? И все пак винаги някъде в такъв свят се появява един Ед Шийрън, който пее за пиянства и жени, без да си кажеш, че се е появил поредният дрънкач на китара, който ще те занимава с личните си терзания.

Чух Ед Шийран за първи път, когато излезе третият му сингъл от „+“ – „Lego house“. Тогава бях убедена, че я пее Рупърт Гринт от Хари Потър и бях шокирана, че той всъщност може да прави музика, при това добра. По-късно изпитах облекчение, разбирайки, че всъщност не пее той, а някакъв млад изпълнител, когото никога не съм чувала. И все пак от „+“ най-известното парче на Ед е The A Team, заради социалната тематика – там той пее за бездомниците, с които се среща, докато броди из улиците на Лондон и Лос Анджелис с идеята да стане известен музикант. Как ли са го гледали и какво ли са си мислили за него хората тогава. Най-вероятно са смятали, че е луд.

Но Ед Шийрън не е луд, а мечтател, което е доказателство, че ако искаш нещо и си добър в него, то рано или късно ти се случва. И заслужаваш всякакви адмирации за постигнатото. Дали те ще са под формата на награди, аплодисменти, пари или други неща, е без значение. Хората обичат да оценяват успеха на някого според чисто материалните неща. Да, Ед Шийрън има Brit и „Грами“ награди и е изкарал много пари през миналата година. Да, има огромна къща в Лондон и реновира родния си дом, за да живеят родителите му по-добре. Да, напълни „Уембли“ и сигурно ще го направи пак. Сори, Нийл Галахър.

Само преди две години Ед Шийрън извади и втория си албум „х“ – означаващ multiply или умножение. И макар първата песен от него, която вижда бял свят, да е Don’t, тя по никакъв начин не е определяща за албума. Той е всичко друго, но не и комерсиалната Don’t. В него има песни като Nina, Bloodstream, Photograph, I’m a Mess и още по-добри парчета. Именно на един от концертите от „x Tour“ отивам и аз. В родната за Шийрън Великобритания.

Подгряващият изпълнител се оказва някакво младо момче, с което Шийрън се срещнал в малък пъб и харесал как пее. А самият концерт не е някакво гигантично шоу, макар да се случва в голямата Phones 4u Arena. Концертите на Шийрън са по-скоро минималистични преживявания. На сцената е той е сам, облечен в дънки и тениска, с една китара и един loop pedal. Отзад се вижда големият X на зелен фон. Шийрън пее на живо и всичките му песни са с различен аранжимент.

Ед Шийрън обича котки, пее великолепно и има рижа коса. Той е перфектната симбиоза между комерсиалното и личното. Между това нещо да си е само твое и същевременно да го харесват милиони хора.

Долу ще чуете, при добро желание, пет от най-добрите му парчета. А в галерията са едни от най-добрите му моменти на сцената и извън нея.

Lego House