Очарованият странник
Преди 25 години съветските войски напуснаха Афганистан. Но и до сега се води издирване на изчезнали безследно войници.
По време на войната Николай Бистров беше пленен и стана личен бодигард на командира на моджахедините Ахмад Шах Масуд. Сега той почти всяка година в течение на няколко месеца помага на специалния комитет да търси в Афганистан бивши съветски войници. В интервю за „Гласът на Русия“ Николай Бистров разказа за своята съдба.
Той е роден през 1964 година в Краснодарския край. На 18 годишна възраст е мобилизиран в армията и буквално след няколко месеца попада в плен в Афганистан. Опитва се да бяга, но безуспешно. Останал по чудо жив след пребиване, той за първи път се среща с командира на моджахедините Ахмад Шах. След втори също неуспешен опит за бягство той се смирява със съдбата си. Николай овладява езика, учи се да живее сред афганистанците и в края на краищата приема ислям. След близо 2 години, при подготовка за отстъпление, Масуд предостави на пленниците възможност да се върнат в Родината или да бягат, но Бистров решава да остане:
– Масуд ни събра заедно, всичките седем души, и ни каза: „И така момчета, кой иска в чужбина? Кой иска в СССР? В СССР или Америка, в Англия или Пакистан, или в Иран? Къде искате да отидете?”. По онова време хората се страхуваха да се връщат в родината. Всички вдигнаха ръце и казаха: „Искаме в Америка”. Един казва: „Искам във Франция”. И само аз не вдигнах ръка. Той ми казва: „Защо не вдигаш ръката?” – Отговарям му: „Не искам никъде: нито в Америка, нито другаде”.
В течение на много време Бистров служи в личната охрана на Ахмад Масуд. Без предварителен преглед никой не е допускан до него: нито журналисти, нито чиновници, нито дори приятели. По-късно се жени за една роднина на своя началник. Сега те имат двама синове и една дъщеря, с които живеят в Русия. В родния си край Николай Бистров се връща след 11 години. Не е забравил Родината си и никога не е воювал против своите, но е охранявал Масуд в условията на афганистанската междуособица.
В Русия Николай Бистров взаимодейства с Комитета по въпросите на военните-интернационалисти. Почти всяка година по няколко месеца прекарва в Афганистан, където се занимава с издирване на изчезнали безследно съветски войници и със завръщане на останките им в Родината:
– Искам да намеря всички и да ги върна на родителите. Нека душата на родителите да се успокои, че синът им се е върнал, макар и да не е жив, и може да бъде погребан. Имам добра представа за афганистанците, зная психологията им, обичаите. Докато те не ми отказват сътрудничество, ще го правя. Знаете ли, докато последният войник не е погребан, войната не е свършена. Искам да свърша тази война.
Тази работа продължава и 25 години след приключването на войната. Николай Бистров и онези, с които той действа, са сигурни, че следва да се възстанови съдбата на всеки изчезнал в Афганистан.
