Няколко тъжни истини

| от |

Днес 57 милиона деца по света не ходят на училище, а 250 милиона не се научават да четат и пишат, въпреки че посещават учебно заведение в продължение на 4 години, пише Дойче веле. Дали в скоро време ще ни достигнат и по-добри новини?

0,,15685608_303,00

57 милиона деца по света не ходят на училище, а 774 милиона възрастни са неграмотни, като най-ощетени са жените и момичетата в селските региони и в развиващите се страни. Това става ясно от последния доклад на ЮНЕСКО за образованието по света, носещ името „Обучение за всички“. „На фона на тези данни е почти сигурно, че до 2015-та организацията няма да успее да постигне целите, които си бе поставила“, казва Паулине Розе, която от 2011 насам работи по доклада.

Напредък има в предучилищното обучение

Програмата на ЮНЕСКО „Обучение за всички“ е една от най-мащабните в своята сфера. При приемането ѝ през 2000-та година на Световния образователен форум в Дакар, 164 държави се ангажираха с шест големи цели в областта на образованието. Сред тях бяха по-добър достъп до предучилищното и основното образование, намаляване наполовина на броя на неграмотните и равни шансове за обучение за мъжете и за жените. Оттогава насам ЮНЕСКО периодически проверява какво е постигнато и обобщава данните в годишни доклади.

„Напредък има най-вече при достъпа до образование“, казва Барбара Малина, която отговаря за образованието в германската комисия към ЮНЕСКО. Доказателството: от 2000-та година досега предучилищното обучение е разширено значително. „Преди 14 години само една трета от децата по света са получавали предучилищно образование, докато днес половината посещават детска градина или специални предучилищни занятия“, разказва Малина пред Дойче веле. Освен това броят на децата, които не са можели да посещават основно училище, е намалял наполовина.

Голяма част от подобренията са постигнати в първите години след форума в Дакар – оттогава насам особено развитие не се наблюдава. Броят на младежите, които не ходят на училище, е намален от 1999-та насам с 31%, т.е. на 69 милиона. Но от 2007 промени почти не са настъпили. Броят на възрастните неграмотни е спаднал с 12% от 1990-та, от 2000 досега обаче – само с 1%.

Акцентът: учение, учение, учение

Това, че много държави са далеч от постигане на поставените цели до 2015 се дължи най-вече на положението на учителите и на качеството на преподаването, заключават експертите на ЮНЕСКО. Поради това в тазгодишния им доклад акцентът е върху необходимостта от учене. „250 милиона деца по света не се научават да четат, да пишат и да смятат, макар половината от тях да са посещавали училище в продължение на 4 години“, обяснява Барбара Малина, според която това е един от най-тревожните изводи в доклада. Тя посочва още, че най-засегнати в това отношение са африканските държави южно от Сахара.

Много държави по света изпитват остър дефицит на учители. От организацията посочват, че за да могат всички деца да получат основно образование, би трябвало до 2015-та година да бъдат назначени към пет милиона учители.

От ЮНЕСКО изтъкват, че качеството на обучението е тясно свързано с качествата на учителите и на преподаването. В тази връзка в доклада се обръща внимание на това, че в много региони учителите имат нужда от по-добра подготовка и възможности за усъвършенстване, по-лесен достъп до учебния материал и достойно заплащане. „Именно в селските райони и в развиващите се страни трябва да бъдат въведени специални стимули, за да бъдат привлечени учители“, казва Паулине Розе – например чрез допълнителни хонорари или безплатни квартири. В държави като Бангладеш и Гамбия благодарение на това вече са постигнати първите успехи.

А след 2015-та?

Проблемите в образованието обаче далеч не са запазена марка само на страните от Африка и Азия. Индустриалните държави също трябва да положат повече усилия, и то най-вече по отношение на образованието за мигранти, става ясно от доклада. „Учителите трябва да бъдат подготвяни за преподаването на материала на групи, които в определена степен са онеправдани. До такава специална подготовка обаче се стига рядко“, завява Барбара Малина. В Германия например в момента училищата са изправени пред предизвикателството да интегрират в процеса на обучение учениците с увреждания. Учителите също така трябва да обръщат по-специално внимание на децата с миграционен произход.

„Още отсега е ясно, че след 2015 година ще трябва да бъдат поставени нови цели в сферата на образованието“, смята Барбара Малина. От ЮНЕСКО настояват, че въпросът за обучението трябва да продължи да играе голяма роля. Пределно ясно е, че между образованието, борбата срещу бедността, здравеопазването и демократизацията има тясна връзка. „Смята се, че благодарение на по-доброто образование на майките през последните 20 години е бил спасен животът на над два милиона деца под 5 години“, казва Барбара Малина.

 
 
Коментарите са изключени за Няколко тъжни истини