Новият премиер споделя представата на Ердоган за мястото на Турция в света

Тулай Карадениз от Ройтерс

Като темперамент изглеждат напълно различни, но деликатно говорещият нов министър-председател на Турция и мъжът, когото заменя – избрания за президент Реджеп Тайип Ердоган, споделят обща визия за Турция, основана на решимостта им да върнат предишната й слава.

Външният министър Ахмет Давутоглу ще бъде обявен за нов председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ тази седмица и ще стане министър-председател, след като Ердоган се закълне като първия пряко избран държавен глава на 28 август.

Назначаването на Давутоглу, който дължи голяма част от политическия си успех на Ердоган, е още един знак, че най-мощният лидер на Турция не възнамерява особено да отслаби властта си върху ежедневното управление на страната, след като стане президент – пост, който досега беше в голямата си част церемониален.

Но Давутоглу, учен и теоретик по външна политика, който години наред съветваше правителството зад сцената преди да стане външен министър, в последните години се изяви като силен политик.

55-годишният сунит помогна за формиране на визия на ПСР като партия, доминираща на политическата сцена, съчетавайки национализъм, ислямизъм и идеологически подход във външната и вътрешната политика, според Шабан Кардаш от намиращия се в Анкара Център за Близкоизточни стратегически проучвания.

„Давутоглу предлага много интересно съчетание от идеология и реализъм. Идеализъм не означава само ислямизъм; повече от това е“, казва Кардаш.

„Възстановяването на турската и османската идентичност е голям стимул и тук имат доста общо с Ердоган.“

Давутоглу произнесе реч в родния си град Коня по време на предизборната кампания за местните избори през март, когато Ердоган изгуби гласа си и беше принуден да почива, и тя изглежда е била изпит за Давутоглу с оглед бъдещата му роля.

В разпалената реч, която като стил подхождаше повече на политическия му ментор, Давутоглу обрисува картина на всемогъща Турция, помагаща на потиснатите по света, застанала лице в лице със заговори и предателство.

„Ако всички се обедините и тази нация застане зад нас, никой не може да спре нашия марш. Те няма да могат да ни спрат. Те няма да могат да спуснат турското червено знаме“, каза той, а хиляди го аплодираха.

Разбиранията на Давутоглу за вътрешната и външната политика до голяма степен бяха изложени в книгата му „Стратегическа дълбочина“, издадена през 2001 година. Тя набляга на необходимостта Турция да приеме миналото и да възобнови дълго пренебрегвани регионални отношения.

Като съветник на Ердоган по външната политика, той играеше ключова роля в преговорите между Сирия и Израел и се смята за архитект на близките отношения на Турция с палестинската ислямистка групировка Хамас, което направи Анкара за известно време важен преговарящ. След като стана външен министър през 2009 година усилията му за изглаждане на отношенията се засилиха в тогава възхваляваната политика на „нулеви проблеми със съседите“. Но Арабската пролет и войните в съседните Ирак и Сирия разбиха на пух и прах тази политика и навлякоха критики, че Турция не е неутрална в конфликта между религиозните общности.

Явната й подкрепа за „Мюсюлмански братя“ на сваления президент на Египет Мохамед Морси остави Турция без дипломатически връзки с най-многобройната нация в арабския свят и скарана с арабските държави в Залива, чиито инвестиции помагат на Турция да просперира през последното десетилетие. Силните й призиви за намеса с цел сваляне от власт на сирийския лидер Башар Асад и политиката на отворени граници, която позволява на бежанците да напуснат, но на чуждестранните бойци да влязат, сега изглежда са погрешни, защото Асад се задържа здраво, а ислямските бойци представляват по-голяма опасност за стабилността в региона.

„Смятам, че в международен план има разбиране, че турската външна политика се е провалила. Давутоглу вече не е деликатно говорещият човек, с „нулеви проблеми“, какъвто беше“, казва европейски дипломат в Анкара.

В интервюта Давутоглу силно възразява срещу окачествяването на Близкия изток като „тресавище“. Той вижда мисията на Турция като такава за рецивилизация на регион, който някога е бил люлка на цивилизацията.

„Ще работим ден и нощ, докато поддръжниците на колониализма не се махнат от Близкия изток. Ще запалим голям пламък на хуманност в Близкия изток, който наричат „тресавище“, каза той в реч по-рано тази година.

Представители на правителството и коментатори отхвърлят внушенията, че външната политика на Турция – от Сирия до Египет, е в подкрепа на някоя религиозна общност, или пък наивна, и казват, че се основава на твърди принципи.

Ибрахим Калън, един от висшите съветници на Ердоган по външна политика, отрича тази политика да е изолирала Турция, но миналата година каза, че ако беше така, това щеше да е „достойна самота“.

„Когато се опитваш да следваш принципна политика с основни нравствени норми, това те лишава от известна гъвкавост. В турската политика виждам дългосрочно мислене“, казва Кардаш.

Въпреки че е дълбоко уважаван в редиците на ПСР, скептиците се чудят дали Давутоглу отговаря на очакванията на твърдото ядро привърженици да поведе партията към по-силно мнозинство, което ще е нужно на Ердоган на парламентарните избори следващия юни, за да постигне целта си за промяна на конституцията и превръщането на президентството в изпълнителна власт.

Баща на четири деца, женен за гинеколожка, Давутоглу е сред тези, получили пост от благодарните поддръжници на Ердоган за това, че той стана президент, а хората го поздравяват, повтаряйки „министър-председател, министър-председател“.

Все още обаче същестувва усещането, че той ще се държи „за полата“ на Ердоган, който даде да се разбере, че ще упражнява пълните си правомощия на своя нов пост дори и според сегашната конституция.

„Давутоглу няма да попречи на Ердоган да доминира до следващите избори“, казва Диба Нигар Гьоксел, главен редактор на политическо списание.

Анализаторите не очакват големи промени в политиката при управлението на Давутоглу, който говори английски, немски и арабски и чиито виждания, поне известните на обществеността, съответстват на тези на Ердоган.

Нова конституция, напредване по кюрдския мирен процес и борбата с „паралелната държава“ – термин, използват от Ердоган за мрежата на бившия му съюзник, сега живеещ в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, са сред приоритетите, посочени от Ердоган при оповестяване на номинацията на Давутоглу. Но напред има неспокойни води.

Икономическият растеж, който бе в основата на успеха на ПСР повече от десетилетие, се забавя, а е вероятно да се чуят и по-силни призиви за по-здрави мерки, за да се удържи хаосът покрай южната граница с Ирак и Сирия. Според Гьоксел успехът на Давутоглу ще зависи до голяма степен от ролята, която ще играе – на първа или втора цигулка.

„Ако се създаде система за работа с президента до следващите избори или нова конституция, тогава защо не? Но ако е начело на правителството през идните пет години, това е друг въпрос“, казва тя. /БТА/