Новите имперски мечти на Путин

Разпадането на СССР подхрани болезнените амбиции на Владимир Путин за възстановяване и разширяване на руското влияние в света. Плановете за Евразийски съюз криеха и смислен потенциал, но след Крим са обречени на провал, пише Дойче веле.

Думите на Путин, че разпадането на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“ се цитират напоследък почти постоянно. А Евразийският съюз е последният от множеството безуспешни опити за повторно обединяване на някогашните части от Съветския съюз.

През 2011 Владимир Путин, който тогава е министър-председател, разработва концепцията за обединение на бившите съветски републики по примера на Европейския съюз: като „мощно наднационално обединение“, което да бъде „ефективно свързващо звено между Европа и азиатско-тихоокеанския регион“. Първата стъпка в тази посока е сключването на митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан, който влиза в сила още през 2009, и към който миналата година се присъедини и Армения. През 2012 е създадено и единно икономическо пространство, което гарантира свободната размяна на стоки, услуги, капитали и работна ръка. В истинския си мащаб Евразийският съюз предстои да бъде учреден през 2015-та – с целта въвеждане на единна валута. Към него – по волята на Русия – би трябвало да се присъединят и Киргизстан, Молдова и Таджикистан. Както и Украйна – но това бе преди събитията.

Оформя ли се нов Съветски съюз?

Решаващата разлика с Европейския съюз е в това, че обединението на евразийските държави не е обвързано с общи ценности, посочва Александър Бракел, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Беларус. „Става дума за чисто икономическа общност“, отбелязва той пред Дойче веле. Агресивната позиция на Путин по отношение на Украйна всъщност изяснява донякъде неговите евразийски планове. Дали той иска само съвместно икономическо пространство или ново разпределение на света, чрез което да увеличи сферата си на влияние? Бившата американска външна министърка Хилари Клинтън определи още през 2012-та година Евразийския съюз като „ново издание на Съветския съюз“.

Според Александър Бракел това сравнение е преувеличено – особено като се има предвид, че държавите, произлезли от Съветския съюз, държат най-много на независимостта си. Но за доминиращата роля на Русия в бъдещия Евразийски съюз няма съмнения: „Путин очевидно не е склонен да даде на потенциалните държави-членки истинска възможност за свободно взимане на решения в рамките на съюза. Истинската му цел е друга: той се опитва да предотврати тяхното сближаване с Европейския съюз“. Затова и Русия положи значителни усилия, за да предотврати сключването на споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Украйна.

Формално държавите-членки на Евразийския съюз би трябвало да са равноправни партньори, но повечето от тях страдат от опекунството на Русия. „Естествено е да има остри конфликти и противоречиви интереси“, казва по този повод Евалд Бьолке от Германското дружество за външна политика. Въпреки това според него от Евразийския съюз има смисъл, тъй като той ще предложи на участващите държави добра рамка за решаването на конфликти между самите тях. „Без такива обединения произволът би бил още по-голям“, заявява Бьолке пред Дойче веле. Същевременно Русия примамва по-малките съседни държави с ценови облекчения в доставките на нефт и газ. „Беларус има голяма икономическа полза от това. Извън това обстоятелство обаче икономическите ползи за държавите-членки са по-скоро спорни.

Далечната цел на Путин

Сигурно е едно: Евразийският съюз би могъл да представлява мощен блок, заемащ политическото пространство между Запада и Китай. Той твърде бързо би могъл да се окаже по-силен от ЕС, тъй като Русия най-вероятно смята да организира и обща политика по проблемите на сигурността, в която да играе ръководната роля. Във всеки случай подобно развитие ще направи енергийните доставки на държавите от Европейския съюз още по-зависими от московската сфера на влияние.

Въпросът в крайна сметка е до каква степен бъдещите членки на Евразийския съюз ще са склонни да възприемат възможните геостратегически планове на Путин. Именно под впечатлението от руската анексия на Крим, евразийската мечта на Путин може бързо да се превърне в кошмар за съседните държави – особено за Беларус и Казахстан.

„И двете страни в началото положиха големи усилия да ограничат максимално влиянието на Русия и да направят колкото може по-малко политически отстъпки“, казва Александър Бракел от фондация „Конрад Аденауер“. „Подходът на Русия спрямо Украйна им показа ясно за пореден път колко агресивна може да бъде руската политика.“

В последните дни двете държави-съоснователки на митническия съюз от 2009 се стараят да се разграничат от Русия, загрижени за собствените си национални държавни интереси, споделя наблюденията си Евалд Бьолке. Въпреки това руският принцип за моркова и тоягата може да се окаже ефективен в средносрочен план: понеже подобно на Беларус, повечето бивши съветски републики са почти изцяло зависими от руските суровини.