Нови притеснения за Меркел

Спад на Атинската фондова борса, който във вторник достигна 13%, последван от друг в размер на 8% в четвъртък, беше нещо небивало от 2007 година насам. Така пазарите реагираха на възможната победа на лявата партия „Сириза” на следващите парламентарни избори в Гърция. В четвъртък председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви пред австрийска телевизия: „Не бих искал крайни сили да се възкачат на власт в Гърция”. Всичко това се случи след обявената от гръцкия премиер Андонис Самарас новина за предсрочно провеждане на президентските избори, като първият тур ще се състои в сряда, 17 декември.

И тъй като крайната левица, която е обединена около партията „Сириза”, излиза начело в социологическите проучвания с близо 30% от нагласите за гласуване, има всички изгледи вотът да завърши с разпускането на парламента и с предсрочни парламентарни избори. Правителството трябва да събере гласовете на 180 депутати в подкрепа на своя кандидат Ставрос Димас, който беше излъчен от премиера Самарас. Управляващата коалиция на десницата „Нова демокрация” и социалистите от „Пасок” обаче разполага с едва 155 гласа.

Европа е натясно

Каква е причината за притесненията на европейците, и най-вече на Германия, която допринесе най-много за поисканите от гърците драстични реформи? „Сириза” продължава да твърди, че иска край на политиките на икономии. „Искаме пълно предоговаряне на меморандумите”, казва икономическият съветник на партията.

Дали обаче тройката международни кредитори, която скоро трябва да посети Атина, може да приеме преструктуриране на гръцкия дълг и да допусне Гърция да прекрати изискваните срещу заемите реформи? „В настоящите условия „Сириза” като че ли не разполага със средствата да се противопостави на кредиторите”, отбелязва Хесус Кастийо – икономист на „Натиксис” и специалист за Южна Европа. Относно облекчаването на гръцкия дълг обаче „ЕС е натясно”. Икономистът обяснява: „По време на втория помощен план за Гърция през 2012 година ЕС си даде сметка за невъзможността да намали гръцкия дълг до ниво от 120% от БВП до 2020 година и обеща да преразгледа размера му, ако страната успее да постигне първичен излишък”.

Какво е решението за гръцкия дълг?

Така, Европа трябва да намери трайно решение за размера на гръцкия дълг и да проведе преговори с гръцкото правителство, каквато и да неговата политическа принадлежност. Това е мнението на Габриел Колетис – близък до „Сириза” икономист, според когото „гръцки дълг в размер на 175% от БВП е неизплатим, а кредиторите на Гърция осъзнават това”.

Рискът от всичко това е голям, тъй като нищо не подсказва, че ЕС и най-вече Германия, ще отстъпят лесно. „Сириза” ще успее да скъса с политиките на икономии само ако Германия преразгледа позицията си”, подчертава политологът Герогиос Сеферцис. Той добавя: „Германия започва също да усеща последствията от кризата, което може да наклони везните”. Мнението му е споделено и от Кастийо, който отбелязва, че „за Германия би било самоубийство да обърне гръб на една част от еврозоната”./Journal du dimanche/Фокус.