Нова надежда за Украйна?

| от |

В острия конфликт между Русия и Украйна настъпва известно раздвижване. Цели две срещи на високо равнище подхранват надеждите за намаляване на напрежението с Москва. Доколко оправдани са те? – Предава Дойче веле.

Двете инициативи ще се проведат непосредствено една след друга, и то на най-високо равнище: в събота в Киев ще пристигне федералната канцлерка Ангела Меркел за разговори с президента Порошенко и с министър-председателя Яценюк. При това посещението е точно в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта между Хитлер и Сталин. Според германския евродепутат Михаел Галер с посещението си именно в този ден Меркел иска да покаже и това, че „тази Германия никога няма да сключи договор с друга държава в Европа, който да е насочен срещу някоя трета страна“.

Във вторник в Минск е предвидена среща между президентите на Русия и Украйна Путин и Порошенко. В разговорите там смятат да вземат участие и представители на Евразийския митнически съюз, който включва Русия, Беларус и Казахстан. Европейският съюз пък ще бъде представен от върховния представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън, от еврокомисаря по търговията Карел де Гухт и от неговия колега, отговарящ за енергийните въпроси, Гюнтер Йотингер.

Битките продължават

Дори и самото обстоятелство, че конференцията в Минск е планирана, вече представлява малка сензация, тъй като от срещата на Путин и Порошенко в началото на лятото насам боевете в Източна Украйна станаха още по-ожесточени. Освен това Европейският съюз междувременно наложи значителни икономически санкции на Русия, която на свой ред отвърна със забрана за вноса на хранителни продукти от Общността. Т.е. ситуацията се изостри по няколко линии. Онези, които може би са се надявали, че обявяването на предстоящата среща ще окаже успокоително въздействие, сега очевидно са разочаровани, защото очакваният ефект така и не настъпи.

Политоложката Аманда Пол не допуска, че от двете срещи може да се очаква сериозен пробив. Според нея обаче е важно, че комуникационните канали остават отворени. Съмненията в успеха на двата форума се обосновават и с това, че двете спорещи страни очевидно имат доста различни представи за онова, което би трябвало трябва да се обсъжда в Минск: Порошенко иска да говори най-вече за „стабилизиране на ситуацията“ в Източна Украйна, докато Путин се вълнува повече от влошената хуманитарна ситуация там, както обяви негов говорител. Мнозина в Киев и Брюксел обаче се опасяват, че Путин използва хуманитарния аргумент само като предлог за намеса в Източна Украйна и дори за евентуална военна инвазия в областта.

Пукнатини в митническия съюз на Путин

Ролята на Европейския съюз за срещата в Минск се дефинира не на последно място чрез еврокомисарите, които ще участват в нея: еврокомисарят по енергетиката Йотингер иска да се опита да заглади газовия спор между Русия и Украйна, който засяга и Европейския съюз. А еврокомисарят по търговията Карел де Гухт най-вероятно ще разисква Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, което съдържа и Споразумение за свободна търговия. Той ще се постарае да обясни на руснаците, че споразумението не е насочено срещу тях, и че Русия дори би могла да спечели от него.

Участието на двете останали държави от митническия съюз – Казахстан и Беларус – може да облекчи намирането на компромис, смята Аманда Пол, тъй като техните представи за митническия съюз са различни от тези на Русия. Евродепутатът Михаел Галер се надява освен това Путин да разбере, че с поведението си „вреди не само на Русия, но и на останалите държави в митническия съюз“. Руският президент обаче не бива да мисли, че санкциите и контрамерките ще накарат Европейския съюз да се откаже от своята линия. Нещо повече, Аштън дори ще му каже, че „в случай на необходимост санкциите ще бъдат разширени, за да го накарат да се вразуми“.

Ролята на Меркел

Много от по-нататъшното развитие на събитията ще зависи обаче от „предварителната работа“, която Ангела Меркел ще свърши в Киев. Тя ще обсъди с украинските представители евентуалната подкрепа, която страната им ще може да очаква от ЕС, но и – очакванията на ЕС от украинското ръководство. Паралелно Меркел ще трябва да поуталожи украинските очаквания за европейско членство, и най-вече за членство в НАТО. В крайна сметка Европейският съюз търси изход от конфронтацията с Русия, а евентуалното по-тясно обвързване на Украйна в западните структури би попречило на тази цел.

Евродепутатката от партията на Зелените Ребека Хармс, която посети Украйна в края на юли, е на мнение, че украинците възприемат германската канцлерка по-скоро като приятел на Русия: „Съвместните снимки на Меркел и Путин на Световното първенство по футбол в Бразилия сериозно увредиха нейния имидж“. Принципно обаче Хармс подкрепя германските посреднически усилия. Но и тя, и Гален биха искали Европейският съюз да играе по-съществена роля. Гален подчертава още и това, че Меркел заминава за Киев не само като германска канцлерка, а като представител на всички европейци“. Политоложката Аманда Пол също възприема положително ролята на Меркел. За нея канцлерката е дори „основен посредник между Русия и Украйна“.

 
 
Коментарите са изключени за Нова надежда за Украйна?