Непознатият Виетнам

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

На 20-и юни излетяхме към една нестандартна, но прекрасна дестинация, която отвори очите ми за света и изпълни сетивата ми с нови за мен усещания. Виетнам е държава на широките усмивки, силните клаксони и прекрасната храна. Излизаме от летището, нагърбили грамадни раници, готови за предизвикателствата на тази нова държава.

Тежката влага и горещината ни удрят в гърдите и ни замайват – за секунди целите ставаме вир вода, без да знаем дали е пот или вода от въздуха. На мен ми хареса, най-накрая намерих място, където да не ми е студено. През деня на сянка беше 35 градуса (реалното усещане при подобна влажност надхвърля 50), а през нощта не падаше под 30. Прекрасно!

Пътешествието ни започна от Ханой, където моторчетата са превзели улиците, а масички, столчета и улични готвачи – тротоарите. Място за пешеходците е измежду моторчетата, ходи се бавно, като човек постоянно се ослушва за клаксони, които предупреждават, че ще минат покрай теб.

НЕ се пресича на пешеходни пътеки – тях ги има, но е опасно да се използват.

Пресича се навсякъде другаде като не чакаш да ти дадат път, а започваш бавно да ходиш и се наслаждаваш на милион моторчета, които те заобикалят. Важно е да не спираш да ходиш, ако спреш – шофьорите се паникьосват и не знаят какво да правят. Това го схванахме бързо и доста се смяхме на туристите, които стояха и чакаха на пешеходни пътеки. Central Backpackers Hostel в стария град на Ханой беше нашата база за цялата почивка, тъй като там може да си оставяш багажа безплатно, докато пътуваш из страната.

Приключенията ни включват остров Кат Ба, където карахме моторчета и оцеляхме сред виетнамския луд трафик, плавахме из залив Ха Лонг, катерихме се по острова на маймунките и плувахме в най-мръсната вода на света. От там след кратка пауза отново в Ханой, потеглихме с нощен влак за Са Па, където бяхме на двудневен поход с планински племена и аз дори закусвах сама с едно от тези невероятни семейства. След Са Па, преживяхме първия си спален автобус (да, има легла вътре…на два етажа) и след бърза смяна на дрехи в Ханой потеглихме към богатия на култура и история град Хой Ан, където ни ушиха дрехи и плувахме в най-топлата и чиста вода на света.

Към края на пътуването си минахме през Хуе и се озовахме в Там Кок, където изкачихме на няколко пъти милион стъпала и карахме моторчета по магистрала. Последните дни в Ханой бяха изпълнени с лека тъга покрай приключването на ваканцията ни, но и с безкрайно заредени сърца от прекрасните преживявания.

Следете сайта за подробни истории, включително описания на най-скритите, най-красивите и най-автентичните местенца, кафенета, ресторанти, хостели и още много други хубави неща, които ще ви вдъхновят и вие да посетите тази красива държава Виетнам.