shareit

Непокорните гърци: Меркел взима нещата в свои ръце

| от |

След като стана ясно, че финансовите министри на Германия и Гърция няма да се разберат, канцлерката Меркел реши да вземе нещата в свои ръце, пише Дойче веле. И да накара Ципрас най-сетне да направи своя избор: банкрут или реформи.

Тревогите около навярно най-трудния пациент в историята на еврозоната са работа не само на финансовите експерти. Терапията на Гърция, която ЕС обяви за свой приоритет, е преди всичко игра на нерви. Не само германският финансов министър Волфганг Шойбле е слисан от небрежното отношение на новото гръцко правителство към предписанията на Брюксел, целящи да спасят страната от финансов колапс. И по-малките страни-членки вече стискат нервно юмруци в очакване да видят дали Атина най-сетне ще започне да изпълнява поетите ангажименти. Особено на Ирландия и Португалия, които с болезнени усилия успяха да се спасят от внезапна смърт, им омръзна да слушат празните обещания на Атина.

Сблъсъкът е неизбежен. И сега всички погледи са отправени към Берлин, където за разговори с германската канцлерка Ангела Меркел пристига гръцкият премиер Алексис Ципрас. Очевидно примата на ЕС е решила да вземе нещата в свои ръце. Не само защото Германия е движещата икономическа сила в ЕС, но и по чисто политически причини. Вярна на стила на Хелмут Кол, Меркел иска да спаси еврото, а с това и европейската идея. И след като стана ясно, че финансовите министри Волфганг Шойбле и Янис Варуфакис няма да се разберат, Меркел пое лично отговорността.

Операция „Бъди честен“

Гръцкият премиер Ципрас не идва в Берлин с празни ръце. През почивните дни гръцкият парламент прие спешно нов данъчен закон, на който се разчита да започне да пълни държавната хазна. Общо 3,7 млн. гърци дължат данъци на държавата, същото важи и за близо 450 хиляди фирми. Щетите за държавната хазна от всички тези неплатени данъци възлизат на 76 милиарда евро. Приблизително 9 милиарда от дължимите суми трябва да постъпят сега в хазната благодарение на следния трик – който се издължи до края на март (вкл. разсрочено), може да разчита на опрощаване на глобите и лихвите по забавените плащания. Операцията „Бъди честен“ вече е в ход.

Данъчната събираемост в Гърция е особено деликатна тема, която говори много и за манталитета на жителите на тази страна. Неплащането на данъци е явление, пуснало дълбоки корени в гръцкото общество. Особено в сектора на услугите. Много гърци не плащат ДДС, или в най-добрия случай го плащат нередовно. През 2010 година ставката на налога беше вдигната от 19 на 23%, но тъй като той не се плаща редовно, от увеличението няма почти никакъв ефект. Освен това Гърция е страна, която не държи особено на фактурите и касовите бележки. А прехвърлянето на капитал в чужбина се е превърнало едва ли не в масов спорт – от избухването на кризата през 2010 година от Гърция са изтекли милиарди евро към Кипър и Швейцария.

В същото време хората с най-високи доходи са сериозно облагодетелствани. Докато от 2010 година насам данъчното бреме за хората с ниски доходи скочи с 300 процента, милионерите и милиардерите бяха пощадени – за тях увеличението възлиза на едва 9%.

Краят на златните времена

И още нещо: задълженията на Гърция представляват към момента 175% от БВП на страната. Въпреки това държавата не помага особено на желаещите да инвестират в Гърция. Никъде другаде в ЕС регистрирането на фирма не е по-сложно и не отнема толкова много време, колкото в Гърция. От друга страна за последните пет години фалит са обявили около 230 хиляди гръцки фирми.

Друг съществен проблем на Гърция е безконтролният ѝ стремеж да се изявява като „благотворителна“ държава. Всяко пето работно място е в обществения сектор, години наред пенсионерите получаваха по 14 пенсии годишно, а служителите в парламента се радваха на цели 16 заплати. На този фон мерките за икономии изглеждат прекалено тежки за повечето гърци. През последните пет години бяха съкратени 370 хиляди работни места в обществения сектор, а от освободените заради пенсиониране работни места едва всяко пето беше отново попълнено.

Не само германските политици се гневят на Гърция заради отношението ѝ към кредиторите. И обикновените германци вече се отнасят с резерви към гърците. Само една трета от германските граждани проявяват разбиране за исканията на Гърция за удължаване на сроковете за връщане на дълговете. Затова пък цели 80 процента определят Гърция като страна, на която не бива да се има никакво доверие. Двама от всеки трима германци са на мнение, че ако Атина продължава да не се придържа към мерките за икономии, страната трябва да напусне валутния съюз.

Гръцките „правила“

С други думи: германците, които са най-големият кредитор на Гърция, а едновременно с това и гарант за спасяването на еврозоната, постепенно губят чувството си за хумор по отношение на гърците. А най-много от всички – германският финансов министър Волфганг Шойбле, за когото се знае, че е привърженик на балансирания бюджет без нови задължения. Самият той успява да се справи с тази задача – чрез икономии, дисциплина и най-вече съблюдаване на правилата.

Нещо, което определено не важи за Гърция – при това от десетилетия насам. „Гърците са народ, който е превърнал нарушенията на правилата в правило“, твърди германският икономист Йенс Бастиан, който от 1998 година живее в Атина. Още през 2010 година той каза, че кризата в Гърция е проблем, създаден от самата Гърция. А начинът, по който гърците се опитват да я преборят, е повече от инфантилен, смята икономистът.

Купувам сега, плащам по-късно – така си живееха гърците десетилетия наред. Сега обаче на това безгрижие трябва да се сложи край. Именно това послание ще отправи Меркел към гръцкия си колега Ципрас.

 
 
Коментарите са изключени за Непокорните гърци: Меркел взима нещата в свои ръце