Недооцененият капитализъм
Кой създава стопанската база за повече благосъстояние и социална сигурност – дъжавата или капитализмът? Поставяйки този въпрос, френският икономист Томас Пикети актуализира темата за „неравенството в благосъстоянието“.
Още с появата си книгата на френския икономист Томас Пикети „Капиталът на 21 век“ бе определена като важен принос в битката срещу все по-задълбочаващото се неравенство в съвременните общества. Нещо повече – директорът на Института за макроикономически изследвания на фондация „Ханс Бьоклер“ Густав Хорн изтъкна личната заслуга на Пикети за това, че „отново се говори за неравенството в благосъстоянието“. А американският социолог Джон Белами заяви, че трудът на Пикети оборва „неокласическото учение за икономиката като идеологическо оправдание за капитализма“, пише Дойче Веле.
Хонконгският икономист Чандран Наир обаче предупреди, че неравенствата съвсем не са само икономически. По думите му, те наистина са сред възловите предизвикателства за правителствата по света, но най-голямото неравенство се състои в това, че стотици милиони хора нямат достъп до основни неща като покрив над главите, достатъчно храна, чиста питейна вода и елементарни санитарни съоръжения. „Ако не направим така, че световните ресурси да са достъпни за всички, никакво преразпределение на благата няма да ни спаси“, казва Наир.
Повече или по-малко държава?
Вярно е, че през последните години неравенството по отношение на разпределението на богатството се увеличи. От друга страна последният доклад за световното богатство показва, че все повече хора успяват да създадат лично състояние. И така възниква една глобална средна класа, която междувременно обхваща стотици милиони хора, посочва по повод книгата на Томас Пикети германският вестник „Ди велт“.
В самата Германия около една трета от гражданите /31 процента/ смятат, че биха се чувствали по-зле в една икономическа система със засилени контролни функции на държавата. Мнозинството или няма мнение по въпроса, или вярва, че от повече намеса на държавата няма да произтекат някакви по-серизони негативни последици. Преобладаващата част от германските граждани виждат в установената икономическа система предимно социалната страна – сигурността на работното място, социалната осигуреност, справедливостта в заплащането на труда и разпределението на шансовете, доходите и заплатите. И едва всеки трети германски гражданин казва, че чисто капиталистически явления като личната инициатива, предприемаческата свобода и ограниченото влияние на държавата върху икономиката, са неразделна част от съвременото социално пазарно стопанство.
Предимствата на модерните времена
Ако обобщим всички положителни и отрицателни асоциации, които германците свързват с пазарната икономика и държавно контролираната икономическа система, ще излезе, че имиджът на капитализма не е много по-добър от този на плановата икономика, пише в „Ди велт“ икономистът Клемент Бот. Според него, хората имат високи очаквания за разширяване на социалната държава. Броят на получателучаващите преразпределяни от държавата средства /пенсионери, безработни, хора на социални помощи и участващи в програми за преквалификация/ в Германия днес вече надхвърля този на плащащите данък общ доход – съответно 28,8 срещу 26,7 милиона души. През 1970 г. това съотношение е било 1:2. При това положение ролята на държавата няма как да намалява, затова пък е напълно реалистично да растат данъците. Освен това гражданите все повече ще губят връзката между това, което дават на държавата, и онова, което получават от нея в замяна, щом делът на държавните разходи е достигнал 44 процента. За сравнение – през 60-те години на ХХ век държавата е преразпределяла едва 30 на сто от оборотните средства.
Когато почти всяко второ евро вече преминава през ръцете на държавата, тогава изчезва усещането за това, че капиталистическата система създава икономическата основа за благосъстоянието на хората и високото ниво на социална защита. И все пак – именно капитализмът е този, който днес изхранва повече от 7 милиарда души световно население, докато по времето на Адам Смит един милиард едва са преживявали. Пазарната икономика може да не предлага перфектни решения, но дълбоко в основата си те са много хуманни, пише в заключение Клемент Бот в „Ди велт“.
