Национален център по наркомании: Закриване без обосновка и мотиви, но с тежки последствия

Позицията на Националния център по наркомании относно закриването на центъра:

ЗАКРИВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯТ ЦЕНТЪР ПО НАРКОМАНИИ СЕ ПРЕДЛАГА БЕЗ ОБОСНОВКА, БЕЗ ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И НАНАСЯ ТЕЖЪК УДАР ВЪРХУ ПРЕВЕНЦИЯТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА НАРКОМАНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Във връзка с представения за публично обсъждане проект на ПМС за структурни промени в здравеопазването и във връзка с изказванията на Министъра на здравеопзването в медиите, Националният център по наркомании счита за необходимо да изрази своята позиция:
Националният център по наркомании се закрива, не премества.

Предложеният проект на ПМС за структурни промени в системата на здравеопазването, с което Националният център по наркомании (НЦН) се преобразува чрез вливане в Националния център по обществено здраве и анализи, е в противоречие с действащата законова уредба. Дейността на НЦН е регламентирана със Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който НЦН извършва координация и методическо ръководство на дейностите, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества, лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества (чл. 86, ал. 1). С постановлението, което се явява подзаконов нормативен акт, е налице заобикаляне на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Административно – процесуалния кодекс „когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.”

Предложеното постановление преустановява дейността на НЦН, без да е налице съгласуване и синхронизация с оставащите и непроменени актове, което би породило множество несъответствия и проблеми, тъй като от проекта не става ясно кои функции и дейности от кого и как ще се осъществяват.
Липсата на мотивация е впечатляваща след като дори с предлагания проект на постановление се предвижда да няма пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, което поставя под въпрос смисъла да се разрушава градена с години структура, която очевидно е ефективна и разпознаваема в общественото пространство.

По отношение на изказванията в медийното пространство, относно оценката на работата на Националния център по наркомании и цитираните от Министъра констатации от доклад за установени нарушения в Центъра, отбелязваме, че:

Посоченият доклад, публикуван на Интеренет страницата на Министерство на здравеопазването е доклад от извършена проверка по конкретен повод на дейността на лечебни програми, в която са участвали експерти на Министерство на здравеопзването, Националния център по наркомании и Регионалните здравни инспекции.

Съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, „Специализираният контрол на лечебната дейност се извършва от Националния център по наркомании, като на територията на страната се подпомага от регионалните центрове по здравеопазване към Министерството на здравеопазването.“.

Съгласно Наредба № 2/2012г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти – антагонисти на лица, зависими към опиоиди „контролът по спазване на изискванията за съхраняване, отпускане, воденето на документацията и отчитането на лекарствените продукти, съдържащи опиеви агонисти и агонисти – антагонисти, изпълзвани в програмите, се осъществява от експерти от Министерство на здравеопзването и от инспекторите по наркотичните вещества от регионалните здравни инспекции“.

Видно е, че законодателят е разпределил функциите по контрол на лечебната дейност на практика между четири институции: на Министерство на здравеопазването, Национален център по наркомании, Регионални здравни инспекции и Изпълнителна агенция „Медицински одит“, (в чийто функции е заложен контрол на всички лечебни заведения в страната), с цел избягване на корупционни схеми и практики в областта.

Ако Министерство на здравеопазването има забележки по контрола, то първо следва ги отправи към себе си.

Контролът на лечебната дейност (т.нар. „метадонови програми“) не е единствената дейност на Националния център по наркомании, ние работим и в областта на превенцията, психосоциалната рехабилитация, намаляване на здравните и социални последици от употребата на наркотици, както и по обучението на медицински и немедицински специалисти за работа в областта на наркоманиите.

В Националния център по наркомании е ситуиран и Националният фокусен център (НФЦ) на България, като част от Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании, подпомагаща Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.

Закриването на центъра ще има последствия в поне три нива: хуманитарно/за пациенти/, организационно и международно като възпрепятства изпълнението на международно поети ангажименти и ще има неблагоприятни последствия върху репутацията на страната.

С всичко това не твърдим, че НЦН е перфектен. Напротив за необходимостта от подкрепа и помощ за подобряване и разширяване на дейността ни сме информирали редовно министерство на здравеопазването. За по малко от една година два пъти сме информирали министерство на здравеопазването за общите проблеми за цялостното ефективно функциониране на НЦН и сме искали подкрепа и два пъти сме информирали министерство на здравеопазването за проблемите при осъществяване на контрол.

Считаме, че цитирането на разпространения в интернет доклад е тенденциозно, не отразява действителната ситуация и подвежда ръководството на Министерство на здравеопазването и Министерски съвет да вземат стратегически грешно решение, което ще има широк отзвук както в страната, така и в чужбина.