Настъпва ли новата ера между Куба и САЩ?

Свързаното с много очаквания сближаване между заклетите врагове Куба и САЩ върви трудно. По пътя към нормализирането на отношенията има все още доста пречки – особено в сферата на човешките права, пише Дойче веле.

Куба става все по-желана туристическа дестинация. След като правителствата в Хавана и Вашингтон обявиха, че искат да възстановят прекъснатите през 1962 година дипломатически отношения, броят на американските туристи на острова нараства лавинообразно. Някои туроператори отбелязват ръст от 250 процента в заявките. Като пътуванията до доскоро забранения остров са свързани с трудности и сега, но част от ограниченията вече са премахнати. Мнозина вероятно искат да използват последния шанс да видят „старата“ Куба, преди в страната да се установят филиалите на Макдоналдс и преди да изчезнат лимузините от ерата на Айзенхауер. Но докато романтично настроените туристи установяват, че социалистическият остров се е променил, кубинците искат промяната да се извършва по-бързо. Техните надежди са свързани с възстановяването на старите сгради, с повече частна инициатива, повече възможности за пътуване, по-бърз интернет, по-високи доходи и край на американската търговска блокада. Американската икономика също се подготвя за отварянето към Куба. Отскоро между Ню Йорк и Хавана има преки самолетни връзки, а и безброй фериботни компании очакват падането на забраните. Концерни като Netflix, Google и Apple вече обявиха навлизането си на кубинския пазар. Всички са изпълнени с оптимизъм.

Сближаване стъпка по стъпка

Сближаването между Куба и САЩ не върви толкова бързо, колкото се надяваха мнозина. Добър пример в това отношение са трудностите в диалога за човешките права – най-деликатната тема, която е в центъра на вниманието на обществеността. На 31 март във Вашингтон се проведе среща, на която различията в мненията на двете страни изпъкнаха особено отчетливо. САЩ настояват за подобрения в сферата на свободата на мненията и събранията. Куба от своя страна говори за разлики в концепциите за демокрация и за човешки права, както и за нарушения на човешките права от страна на САЩ. Хавана дава примери с американските действия в иракския затвор Абу Гариб и в Гуантанамо, цитира и случая във Фъргюсън, където полицаи застреляха един тъмнокож младеж.

Друга деликатна тема е Венецуела. На 9 март американският президент Барак Обама обяви с декрет най-близкия съюзник на Куба за опасност за националната сигурност на САЩ и наложи санкции срещу венецуелски официални лица. Страните-членки на съюз АЛБА /обединение на 11 държави от Латинска Америка и Карибите, сред които е и Куба/ обаче категорично отхвърлиха тази стъпка на американския президент.

Бързи решения няма

Ръководителката на американската делегация за разговорите с Куба Роберта Джейкъбсън полага усилия за успокояване на духовете. „Определянето на Венецуела като заплаха за националната сигурност на САЩ вдигна известен шум, но не оказва голямо влияние върху преговорите с Куба“, заяви тя. Поне засега няма индикации, че правителството в Хавана може да провали преговорите заради Венецуела. Първите два тура разговори през януари и февруари обаче показаха дълбоките различия между двете страни, макар и САЩ, и Куба да говорят за „положителен и конструктивен диалог“.

Но в контекста на десетилетията взаимно недоверие и многото открити въпроси едва ли могат да се очакват бързи резултати. Затова първоначално става дума за теми, по които споразумение може да бъде постигнато по-бързо – разширяването на сътрудничеството във въздухоплаването, борбата срещу епидемиите, мерките срещу тероризма и търговията с наркотици. „Знам, че всичко изглежда така, сякаш не сме постигнали никакъв напредък. Но след 50 години взаимно недоверие мога да кажа, че сме постигнали много. Обществеността ще забележи напредъка, след като открием посолствата“, заяви Роберта Джейкъбсън. Това е първата обявена цел: пълно възстановяване на дипломатическите отношения чрез размяна на посланици.

Американският терористичен списък

Под въпрос е обаче дали възстановяването на дипломатическите отношения може да бъде осъществено преди срещата на върха на Организацията на американските държави, която започва в петък в Панама. Бързото откриване на посолства би било сигнал за това ново начало, което Обама обяви на срещата на върха в Тринидад и Тобаго през 2009 година пред държавните и правителствени ръководители на латиноамериканскита държави. И сега в Панама те ще го подсетят за думите му.

Пред по-нататъшното сближаване между САЩ и Куба има и още едно препятствие – американският списък на държавите, които подкрепят тероризма, в който фигурира и Куба. Още в началото на преговорите ръководителката на кубинската делегация Жозефина Видал заяви, че трудно може да си представи възстановяването на дипломатическите отношения, докато Куба е сред държавите, подкрепящи тероризма. А още през декември кубинският президент Раул Кастро каза, че нормализирането на отношенията между двете страни ще е възможно само след отмяната на американското търговско ембарго и връщането на военната база Гуантанамо.

Куба всъщност може скоро да бъде изключена от списъка на държавите, които подкрепят тероризма. Роберта Джейкъбсън обяви, че проверката за Куба е „напреднала“. Същевременно тя подчерта, че „това не води до никакви изводи и резултатите не могат да се предвидят“.

По всичко личи, че сближаването между Куба и САЩ ще става с малки и предпазливи крачки. Факторът време обаче може да изиграе „важна роля“ при преговорите, подчерта бившият кубински дипломат Карлос Алзугарай. Защото мандатът на американския президент Барак Обама изтича след година и половина. Раул Кастро също обяви 2018 година за край на своя мандат. Следвщият уикенд в Панама Барак Обама и Раул Кастро ще седнат за първи път на една маса., което е знак за настъпването на една нова ера – и то не само за Куба и САЩ, а за цяла Америка.