Твърде лично 3
Когато Люк Бесон пише първия „Твърде лично“ (оставам настрана безумното заглавие на български) хората са впечатлени. Втората част не беше лоша. Но част три беше онова, което не трябваше да се случва. Въпреки Лиъм Нийсън, Форест Уитакър и прочие, филмът приличаше на треторазряден екшън, пълен с клишета, без нито една изненада в сюжета и слабо изпълнение, от където и да го погледнеш.

Хакер
Че Крис Хемсуърт не е гениален актьор, е нещо, което всеки може да ви каже. Но когато Тор участва в новия филм на Майкъл Ман – човекът направил класики като „Жега“ и „Али“, очакванията се вдигат двойно. Все пак Хемсуърт не беше никак лош в „С пълна газ“ на Рон Хауърд. „Хакер“ обаче достигна нови висини на лошо направеното и разказано кино. Слаб сюжет, слаба игра, никаква режисура, лоши тъмни кадри и безкрайно безличен финал на нещо, което трябва да е интрига. Много зле, Майкъл Ман.

Мордекай
Само Джони Деп може да направи най-лошата си и най-добрата си роля в една и съща година. „Мордекай“ е филм, който би останал извън полезрението на хейта, но Деп и Полтроу в главните роли някак вдигат очакванията. Прекалено захаросан, прекалено шарен и изопачен, „Мордекай“ беше странно слаб. И това при положение, че книгата, по която е правен, не е никак лоша.

Пътят на Юпитер
Братя Уашовски, сори, брат и сестра Уашовски, вадят наистина най-слабото заглавие за 2015-а. И това се случва след три години пауза от „Облакът Атлас“, който също не беше най-доброто, което този тим е предлагал, но се преглъщаше много по-лесно. Филм с много ефекти, който ти разказва слабо измислена и написана история, с лоши актьори, сюжет без дълбочина и безобразно и даже срамно слабата Мила Кунис в центъра на всичко това. Дори и Еди Редмейн не може да спаси този филм.

Петдесет нюанса сиво
Че „Петдесет нюанса сиво“ е поп културен феномен, никой не се съмнява. Книгата се продава като топъл хляб, а билетите за филма се продават като кифли рано сутрин. Филмът е в пъти по-добър от книгата. Не бихме си го причинили отново обаче. Въпреки Дакота Джонсън и Джейми Дорнън, умело изчистения от повечето клишета сценарий на Кели Марсел и приличната режисура на Сам Тейлър-Джонсън, филмът си беше просто слаб. През цялото време недоизпипаният сюжет, не на място и немотивираният „извратен“ секс правеха силно впечатление. Даже няма да говорим за диалога, Е.Л.Джеймс.

Дякон Левски
Някой може да намира за странно, че този филм има място в нашия списък, но той го заслужи с цялата си тежест и претенция. Знам, че хората се утрепвали да го гледат, но това важи и за предните филм в тази селекция. Дълъг, безкрайно лош като сценарий, с нито една нормално написана и изградена сюжетна линия, с лоша режисура, „Дякон Левски“ предизвика бурни изказвания и скандали в родната кинообщност. Всичко, което е грешно за правене в един филм, този го има.

Бързи и яростни 7
Истината е, че „Бързи и яростни“ е поредица за любители на силните усещания, слабите и неангажиращи сюжети и много ефекти, които се поемат с доза пуканки. Така че очакванията към поредната част никога не трябва да са високи. Тази година обаче „Бързи и яростни“ излизат със сърцераздирателен сюжет и се опитват да надскочат себе си, защото загубиха единственото нещо, което ставаше в тези поредици – Пол Уокър. Филмът е слаб, но е в топ 10, защото беше натоварен с излишна емоционалност, от която няма нужда.

Тед 2
Първата част на „Тед“ беше велика. С всички простотии и неща, на които повечето хора казват: „Бляк!“, обожавам я. Втората? Не чак толкова. Сет Макфарлън се опитва да повтори смешките си от предния път, но пресолява манджата. Никой, който обича Тед, няма нужда от това. Аманда Сейфрид стоеше като кръпка в историята. Но пък за сметка на това Марк Уолбърг, както винаги, беше the man.

Почти нормален
Ах, Уди Алън. Ще те обичам до края на живота си, но това просто не е твоят филм. Ако някой друг, всеки друг човек, режисьор, сценарист, съседката дори, беше направил този филм, той щеше да мине за приличен, окей, нямаше да е слаб. Но на теб, Уди, не мога да го простя. „Почти нормален“ изненадва с равен, безличен сюжет, дразнещ женски персонаж, недоразвити линии и като цяло е нищо особено.

Крийд: Сърце на шампион
Последен, но в никакъв случай на последно място в днешната класация. Истината е, че лошият„Крийд“ трябва да е някъде в топ 3 на слабите заглавия. Това беше последният ужасно слаб и разочароващ филм, който гледах за тази година и не мога да простя на Силвестър Сталоун, че е превърнал „Роки“ в това. Критиката прехвали „Крийд“, което дообогати моята ниска оценка към него. Слаб и стандартен като сюжет, с наистина неприятния Майкъл Б. Джордан в главната роля, „Крийд“ е от онези спортни филми с претенция за нещо добро, на финалните надписи на които разбираш, че си си загубил времето.