Най-малкото кралство в света

На юг от прочутия девствен и мистичен бряг на Коста Смералда, над смарагдовото море, се издига самотният, приличащ на планина, остров Таволара. До него все още няма пътища, а хотели не са построени, защото единственият обитаем участък е покрай покритата със ситен бял пясък плажна ивица. По нея островът може да бъде обиколен пеша.

Това е мястото, на което живее Антонио Бертолеони, по-известен като Тонино. Той е на 83 години и е бивш рибар. В наши дни притежава малко ресторантче. Той е владетелят на острова, който е най-малкото населено кралство в света. За последните 22 години Тонино управлява монархията си по шорти и сандали.

Обикновен крал

„Може би съм най-обикновеният владетел в света“, шегува се Тонино, заравяйки краката си в пясъка с поглед към ресторантчето. „Единствената ми привилегия е безплатната храна“.

Кралство Таволара е на път да отпразнува своята 180-а годишнина. Всъщност, островчето предшества създаването на Италия с 25 години . Да създадеш своя собствена нация на отделен остров звучи като сън особено ако в този момент си сам някъде в Средиземно море.

Историята започва през 1807 година, когато прапрадядото на Тонино – Дженовезе Бертолеони – става първият заселник на необитаемия тогава остров. Тонино го описва като наполовина пастир, наполовина пират в книгата за острова на кралете Таволара. В нея е отбелязано, че имигрантът Дженовезе се е заселил на острова след като се оженил за две сестри и искал да намери убежище от закона заради двуженството.

Дженовезе и малкият му харем скоро осъзнали, че всъщност делят малкия остров с редки видове диви кози, чиито зъби са в златножълт цвят. Той се дължи на храната от морето, която консумират. Заради тях, владетелят на остров Сардиния, Карло Алберто, чакал с нетърпение пътуванията си до остров Таволара, където ловувал.

През 1836 година Карло Алберто бил на 24 години и превърнал Таволара в дестинация за ловни екскурзии. „Когато пристигнал на острова, Карло Алберто се представил с думите: „Аз съм Карло, крал на Сардиния“, разказва Тонино. „Там го посрещнал друг мой прапрадядо, който му отговорил – аз съм Паоло, крал на Таволара“

След като отстрелял няколко кози и пирувал в продължение на три дни в дома на Паоло, Карло Алберто бил толкова доволен, че признал краля на острова. Явно е приел думите му за чиста монета, защото никога остров Сардиния не оспорила независимостта на Таволара. Той изпратил на Паоло свитък с документи от името на кралското семейство на Сардиния, с който потвърдил статута на монархията на Таволара.

Паоло незабавно създал гербът на Бертолеони и го нарисувал по стените в дома си. Построил гробище на острова за себе си и своите потомци. Когато умрял, настоял да бъде погребан с короната си, която да бъде вградена в надгробния камък.

Корона, която никога не носел приживе.

В следващите години суверенитетът на острова бил признат и отвъд Средиземно море. Била формирана малка политическа група, която да се занимава държавните дела. Джузепе Гарибалди, един от бъдещите основатели на Италия, се превръща в доверен съветник на семейство Бертолеони. През 1903 година, тогавашният крал на Сардиния Виторио Емануеле II подписал мирно споразумение с 33-мата жители на Таволара.

Докато кралица Виктория била на околосветско пътешествие, за да събира екзотични снимки, заповядала британският кораб да спре край Таволара, за да се срещне със семейство Бертолеони. В продължение на години снимката в златна рамка е показвана в Бъкингамския дворец с надписа „най-малкото кралство“.

Днес гигантско копие на фотоса виси в ресторанта на Тонино. На него е изобразен първият крал на Таволара и гербът на острова.

След 126 години, НАТО локализира на Таволара своя база и през 1962 г. независимостта на кралството е под въпрос.

Една четвърт от острова остава извън обсега на базата за обитание на местните жители. Въпреки това, както Сан Марино, така и Таволара никога не е била официално част от модерна Италия, което превръща Тонино в петия крал от династията на острова, чиято титла обаче вече няма онази тежест.

В наши дни, когато не лови калмари и не се занимава с градинарство край бунгалото, негово величество властва над 11 жители, 100 пъргави планински кози и няколко вида застрашени от изчезване соколи, които живеят на върха на острова с височина 565 метра. През последните 40 години Тонино лично придружава посетителите по време на разходката им из острова-дворец. Първоначално до него се стигало само с лодка, но сега има ферибот, с който придвижването отнема само 25 минути. Той тръгва от пристанище Сан Паоло.

„Семейството ми е имало едно красиво минало“, казва Тонино с мек глас, „работили са усилено, за да живеят просто – точно като всички останали.“

В действителност управлението на острова е семеен бизнес. Докато кралят и племенникът му Никола са на ферибота през лятото, принцът Джузепе и принцесата Лоредана въртят реторанта. Племенникът на Джузепе – Антонио – става рано сутрин, за да отиде на риболов и да снабди ресторанта с миди, омари и риба. Те се предлагат в кухнята всеки следобед и вечер.

По ирония на съдбата, Таволара е перлата в короната на защитения италиански национален морски резерват. Смята се, че там се намират най-разнообразните животински видове в Средиземно море. В резултат на това островът бързо се превръща в една от най-предпочитаните дестинации за гмуркане в Италия, а посетители се стичат от всички краища на света, за да плуват с костенурки, кашалоти и гигантската акула, която излиза на от водата точно пред ресторанчето.

„За мен е привилегия да живея тук. Кой се нуждае от корона, когато има дворец?!“, казва Тонино.

Той все още обича да поздравява гостите, които идват в дома му лично, и това е любимата му част от деня. Гмурка се пред ентусиастите и ги разхожда из кралството си. На зазоряване се разхожда покрай къщите и по прашния път отива до гробището, където са погребани дедите му, за да поседне. Наскоро там била положена и съпругата му – кралица Помпея, която починала преди месеци.

„Харесва ми да й нося изкуствени цветя“, казва Тонино. „Ако занеса свежи, козите ги изяждат.“

Подобно на повечето от рода Бертолеони, по документи, Тонино се води италиански гражданин. Веднъж той апелирал към Виторио Емануеле IV, син на последния крал на Италия и самопровъзгласилия се херцог, Савойски отново да признаят кралското семейство на Таволара. Но това не се случило.

„Стига ми просто да живея тук, кой се нуждае от корона, когато има дворец?!, казва Тонино, загледан в изумрудените води на своето малко кралство.