На изпита носете съответния (празен) лист
Какво се случва на изпит, когато предадеш празен лист? Получаваш тройка. А какво се случва, ако искаш да бъдеш изпитан за по-различна оценка? Скандал.
Преди седмица студент от УНСС стана жертва на поредната порочна практика при вземането на изпити. Случката се разиграва по време на изпит по Геоикономика и регионално развитие във Факултета по управление и администрация. Преподавателката обявява, че студентите, които искат оценка 3, могат да оставят празните си листове и да излязат. След минути „офертата“ е пусната пак – същите условия, но за оценка 4. След като университетската администрация отказва да реагира на случая, студентът(оценен с 2) се оплаква във Фейсбук и бурята се разразява. Преподавателката напуска УНСС.
Оказва се, че става дума за груба грешка. На студента, пожелал да разкаже за случая. Той е заплашен с изключване, защото разгласил „вътрешна информация“ и така уронвал престижа на университета. Предупреждение, което напомня за времената на нуменклатурата и другарите.
За съжаление престижът на висшето учебно заведение отдавна е уронен покрай шегите с „носенето на съответната сума“ и култовото парче на Ъпсурт, което оценява три изпита там на „200 марки и едно прасе“.
Така заради действието на отделни преподаватели от отделни катедри страда името на цялото учебно заведение, а случаите, натрупвани с времето, трудно се заличават от съзнанието на обществото. Вместо да се опита да реши проблема, ръководството на висшето училище убедително „минимизира“ щетите от скандала, като не просто заплашва студента, разкрил нередностите, с изключване, но и отказва да анулира оценките, поставени на празен лист. Защо – защото никой от студентите тройкаджии не е пожелал да държи изпита отново. Благодарение на това „адекватно“ решение излиза, че според ръководството на УНСС въпреки скандала един празен лист може да бъде легитимно основание за оценка. Преподавателката вече я няма, но кризата остава. Нещо, което със сигурност ще изиграе своята негативна роля и в кандидат-студентската кампания, която тепърва започва.
Отговорът на университетската администрация – „ние нищо не можем да направим“ е показателен за цялата ситуация, в която чиновническият манталитет на държавно ниво засяга и висшето образование, от което се очаква да формира бъдещия елит на нацията.
Отдавна е ясно, че проблемът няма как да се реши на вътрешно ниво. Подобен случай не излиза от „вътре“ за първи път. В началото на 2016 г. имаше и друг казус с допуснати на изпит и оценени хора, които дори не са студенти. Явно промяна в отношението към изпитните правила не е настъпила, след като историята се повтаря но в друг, по-hardcore вариант със заплахи с цел запушване на устата. Да се чудиш в коя година се разиграват събитията.
Случаят с УНСС е поредното грозно напомняне, че системата буксува. Същата система, която занижава критериите за влизане в университетите всяка година, защото има нужда да приема възможно най-много студенти. Колкото повече приети, толкова повече пари за учебното заведение. Освен че трябва да бъдат приети, те трябва да останат максимално дълго в системата, т.е. празният лист рано или късно се материализира в тройка, за да не се губят студенти. В тази въртележка губят мотивацията си и учащите се, които не виждат смисъл да учат, когато така или иначе ще завършат, губят мотивацията си и преподавателите, за които е все по-трудно да пазят високи критерии. Или някакви критерии.
Системата буксува и заради нежеланието си да се реформира. Всеки може да разкаже за поне един свой преподавател, независимо от университета, поставял му оценка според настроението си.
Същевременно професор днес се става по-лесно и отколкото се става служител на колцентър. В периода от 2011 до 2014 година в българските висши учебни заведения са хабилитирани общо 1139 професори и над 1300 доценти. Автономността на университетите в процедурите за хабилитиране позволява порочни практики, при които високи титли получават и хора, които не са заслужили мястото си в преподавателски колективи с труд и желание и всичко може да мине тихо и потайно, ако някой не „издаде“ дефекта в системата. Наскоро в Медицинския университет на път да стане доцент на 26 години беше млада жена, която по стечение на обстоятелствата гради академична кариера във факултета на баща си. По същата логика Стопанският факултет в Свищов се сдоби преди време с 35-годишна ректорка.
