На Богоявление водата има пречистваща сила върху всичко, което се потопи в нея

На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление).

Традиционният Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия ще се състои днес пред Паметника на Незнайния воин в София.
По време на ритуала ще бъдат осветени бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военните формирования 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 42 600 – Мусачево, и 44 510 – София, както и знамената-светини на Стилияна Параскевова, на Първи конен полк, 23-ти пехотен Шипченски полк, 15-и Ломски полк, 13-и пехотен Рилски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк, 30-и пехотен Шейновски полк и 25-и пехотен Драгомански полк.

Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев ще присъства на освещаването на бойните знаменаи знамената-светини. Държавният глава ще приеме почетния караул
на площад „Свети Александър Невски“ и ще положи венец пред Паметника на Незнайния воин.
Богоявленският водосвет ще се извърши и във всички гарнизони на Българската армия.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка,
която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов
и продължава до 1946 година.

След демократичните промени у нас ритуалът е възстановен през 1993 година. Оттогава, всяка година на 6 януари – Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа“, ръси със светена вода за здраве и успехи представителните части на Българската армия и нейните бойни знамена.

На този ден според библейската легенда е покръстен Иисус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Този цитат от новозаветното евангелие на Матея създава картината, която символизира празника Богоявление, или Йордановден. Според библейския разказ на този ден при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Иисус. Има предание, че Свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Иисус влязъл във водите на река Йордан и тогава над се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие просвещава, като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни“. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана …