Множествена склероза: когато собственото тяло те предава
Имам лични спомени от множествената склероза. Най-добрата приятелка на майка ми беше болна от това. Помня как понякога й ходехме на гости – в един апартамент, в който миришеше на застоял въздух.
Светла, жена в ранните си 30 години, бивша студентка във ВИТИЗ, с красиво лице и огромни очи, лежеше винаги на една страна и гледаше отражението си в огледалото над соц тоалетката. По нея имаше наредени стъклени фигури на животни, с които аз си играех, докато майка ми се опитваше да говори с приятелката си.
Само дето Светла почти не говореше. Беше прекалено изтощително за нея. Болестта я беше застигнала в късните й 20 и много бързо я беше вързала за леглото. Един инвалиден стол седеше винаги сгънат в ъгъла на стаята, но никой не го използваше, тъй като тя вече не можеше да сяда.
С годините гледах как бавно си отива от света тази жена и колко упорито и лакомо болестта изсмукваше смисъла от живота й. Докато накрая не я довърши, за всебщо облекчение. Мисля, че беше на 40 или 41.
Оттогава инициалите „емес“ са нещо зловещо за мен. Повод за хипохондрия и тичане при невролог за всяко петно пред очите или схващане на крака. Вечно гладна болест, която обезлюдява тялото, изсмуква живота до пълното му пресъхване.
Наскоро си мислех, че депресията е множествената склероза на психиката. Злото идва отвътре и атакува само себе си, преодолявайки всички съпротивителни сили на организма/съзнанието и разрушавайки самото ядро на личността. Депресията е нещо като автоимунно заболяване на психиката.
Но това е друга тема.
Ако не знаете какво значи „автоимунно“: тези заболявания се характеризират с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм.
Тези болести протичат хронично и не се лекуват, произходът им е неясен. Мултиплената склероза е такова заболяване. Етиологията й, като на голяма част от гадните болести, е неясна. Смята се, че има генетична предиспозиция.
Накратко: какво прави МС
МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от симптоми. Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените.
По принцип нервните клетки комуникират като си изпращат електрически сигнали, наречени потенциал на действие, по своите дълги израстъци – аксоните, които са обгърнати от изолираща субстанция – миелин. При МС собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите.
Няколко вида болест
Има няколко вида или модела на прогресиране на множествената склероза. Определянето на вида ѝ се базира на последните тенденции в развитието на болестта и се използва за прогнозиране на бъдещото развитие. То е важно не само за прогнозирането, но и за назначаването на подходящо лечение. През 1996г. националното дружество по множествена склероза на САЩ стандартизира четири форми на заболяването.
Пристъпно-ремитентната форма се характеризира с рецидиви, които не могат да се предвидят, следвани от относително спокойни периоди от няколко месеца и дори години на ремисия, без нови симптоми и патофизиологична активност. С такава форма започва заболяването при около 80% от пациентите.
Вторично прогресивната форма на МС (наричана още скоротечна или галопираща) се развива при около 65% от пациентите с пристъпно-ремитентната форма. Характеризира се с постепенно влошаване на неврологичното състояние, като не се наблюдават ясно отличими периоди на ремисия. Понякога се наблюдават случайни рецидиви или слаби ремисии, но рядко.
Първично прогресивната форма се среща при приблизително 10 – 15% от индивидите и се характеризира с липсата на ремисии след началните симптоми на МС. Типично за тази форма е постепенното засилване на симптомите от началото на болестта, липсата или наличието на спорадични и съвсем слаби ремисии и подобрение на състоянието. Това беше формата на Светла.
Пристъпно-прогресивната форма е най-рядко срещаната и се характеризира с прогресивно влошаване на клиничната картина, но и наличието на релапси.
Симптомите
Имам морален проблем с описването на симптоми извън пространството на лекарския кабинет. Хората сме прекалено уязвими откъм тревога за здравето, често не без причина, и безразборното плескане на симптоми в интернет е по-способно да навреди, отколкото да помогне и да ориентира.
Все пак, ще изброя някои от симптомите на МС, с уговорката, че някои от тях могат да се дължат и на друг проблем, но във всички случаи са повод за посещение при лекар и назначаване на изследвания:
Най-честите начални симптоми са: промени в осезанието на ръцете, краката или лицето (33%), частична или пълна загуба на зрение (възпаление на очния нерв) (20%), слабост (13%), двойно виждане (7%), нестабилност при вървене (5%), проблеми с баланса (3%).
Около 7-80% от пациентите имат проблеми с пикочната система. Някои от най-често срещаните проблеми засягат краткосрочната памет, вниманието, способността за пространствено виждане, способността и скоростта за извършване на всякаква дейност. Други свързани симптоми са емоционална нестабилност лесна физическа уморяемост както и прострация (неврологична умора).
Депресията е най-често срещаното невропсихично състояние. Перманентна депресия се установява при 40 – 50% и 12 месечна при около 20% като това са стойности типични за болни от МС и са значително по-високи от средните за популацията, както и от тези на хора страдащи от други хронични заболявания.
Често срещани са и агресия, тревожност, фрустрация, отчаяние. Реална опасност за пациентите представлява възможността за самоубийство, което е и причината за смъртта на 15% от страдащите от множествена склероза. Разбира се, на онези, които все още са способни да го извършат.
Други симптоми включват ограничения в подвижността, възпаления на очния нерв, болки, лермитови симптоми, ненормална сензитивност, сексуални смущения, спастичност, тремор, атаксия пр.
Каква е прогнозата?
Естественo, прогнозата при засегнати от МС зависи от формата на заболяването, както и от пола, възрастта, началните симптоми и степента на инвалидизация на пациентите. Болестта се развива и напредва в продължение на десетилетия, като средната продължителност на живот след заболяване е 30 години.
Женски пол, пристъпно-ремитентна форма, възпаление на очния нерв или сензорни симптоми в началото, малко на брой рецидиви през началните години и ранна възраст на заболяване са свързани с по-благоприятна прогноза.
Очакваната продължителност на живота при хора с МС е с 5 до 10 години по-ниска от тази при здравите. Самоубийствата са по-силно застъпени на фона на общата популация, а усложненията и инфекциите са особено рискови при по-засегнатите пациенти.
Лечение?
Въпреки че все още не е открит лек срещу множествената склероза, в смисъла на аспирин за главоболие, няколко вида терапии се ползват с доказан успех. Основните цели на тези терапии са да възстановят компрометираните след атака функции, да предотвратят нови атаки и да предпазят от инвалидизация потърпевшите. Както много други медикаменти, така и тези, използвани при лечението на МС, имат редица нежелани странични ефекти.
Потискащото заболяването лечение забавя развитието на болестта, но не го спира. С напредване на множествената склероза, симптоматиката са увеличава и обостря. Болестта е съпроводена от многообразни симптоми и функционални дефицити, които водят до редица прогресиращи увреждания и инвалидизация. Затова справянето с тези дефицити е много важно. Медикаментозната терапия, както и неврорехабилитацията, облекчават бремето на някои симптоми, но не повлияват напредването на болестта.
Какво се случва у нас?
Ние сме представители на европеидната раса и живеем в умерения климатичен пояс, което ни прави уязвима група за заболяването. По официални данни от 1984г. броят на болните от МС е 4 000 души. Оттогава насам не се води точна статистика за болните в България . По неофициални данни от различните регионални болнични регистри засегнатите от МС са около 7 000 – 8 000. Заболеваемостта се оценява 1,03 от 100 000 население. Средно на година се установяват по 80 нови случая.
Специализирани центрове за рехабилитация и лечение на МС в България няма. Ползват се различни такива според клинична пътека: общински, санаториални по НОИ и други. По отношение на нормативна уредба, гарантираща правата на труд на хора с МС, то това би следвало да бъде Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, в която обаче МС все още не е включена, както и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
Източници на факти:
