Германците дълго не признаваха миграцията като факт и затова днес говорят главно за страха, а не за ползите от нея. Крайно време е тонът на дебата за българските и румънските мигранти да се промени, смятат експерти, пише Дойче веле.
В последно време германските булевардни издания не престават да чертаят мрачни сценарии за 2014-та година: тогава стотици хиляди българи и румънци щели нахлуят във Федералната република, щели да източат социалната ѝ система и да вземат работните места на германците. Такива са настроенията, предавани от жълтите издания. Те често са опаковани в заглавия, пораждащи страхове.
Проф. Доротее Фрингс, която е експерт по социално право, смята, че този медиен подход към темата не е професионален и вреди на обществения климат. „Най-важното е политиците и медиите да прекратят дискусията под мотото „Миграция по бедност“ и „Циганите идват“. Става дума за хора, които идват да търсят работа, а това съответства на европейския проект за отворените пазари“, казва тя.
Страх вместо радост
И според проф. Андреас Пот, ръководител на Иститута за изследване на миграцията в Оснабрюк, опасенията не са основателни. „Създава се твърде много паника! От миналите кръгове на присъединяване, от примера с Гърция, Португалия, Испания и последно с Полша знаем, че първоначално броят на новопристигащите чужденци в страната ни може да нарасне, но след няколко години отново ще спадне“, казва той.
Експертите твърдят, че Германия твърде дълго е отказвала да признае миграцията като факт и именно поради това сега се говори предимно за страха, а не за ползите от нея. Андреас Пот казва: „Да не забравяме, че българите и румънците са пълноправни граждани на ЕС още от 2007. Сега те само получават и правото да работят свободно. Трябва да се има предвид, че свободата на придвижване в рамките на ЕС не е само в една посока.“
Що се отнася до опасенията, че българите и румънците ще се впуснат масово да подават молби за социални помощи, експертите отново смятат, че това няма да се случи. Те цитират актуалните статистики на ЕС, от които става ясно, че през миналата година само 9% от живеещите в Германия българи и румънци са ползвали социални услуги, което е по-малко от средния показател за чуждестранно население във Федералната република (15,9%). Още по-малък е броят на българите и румънците, получаващи детски надбавки – става въпрос за 7,9%. Средният показател за чужденците в Германия е 15,3%.
Мнозина германци се опасяват, че от 2014-та нататък в страната им ще пристигат предимно многодетни роми, които нямат желание да работят. В тази връзка проф. Доротее Фрингс цитира федералния президент Йоахим Гаук, който бе казал: „Обобщения, които представят цяла една етническа група като неспособна да се интегрира, обобщения, които стигматизират една огромна група хора, продължават вековната традиция на дискредитиране, изолиране и преследване. Към тази тема би трябвало да се подхожда с друг дух.“
„В миграцията няма нищо лошо“
„Няма нищо лошо в това да искаш да работиш за повече пари и да живееш в някоя друга държава. Тъкмо напротив“, казва Андреас Пот. „Навремето и германците са се отправяли към САЩ по същите причини“, добавя той. Експертът по миграцията критикува начина, по който германското общество дели мигрантите според това каква би могла да бъде ползата от тях. „Това е недопустимо, нехуманно и игнорира потребностите на имигрантите. Освен това се пренебрегва обстоятелство, че мигрантите могат да повишат образованието си и да се издигнат в обществото“, изтъква Пот.
„Затова пречките пред интеграцията на имигрантите в Германия би трябвало да бъдат отстранени колкото може по-бързо. И отношението към темата би трябвало да се промени. Трябва да си дадем сметка, че живеем в общество на мигранти, както и че миграцията е важна тема за обществото“, казва Андреас Пот.