Мерил Стрийп VS Доналд Тръмп: някои жени се пишат с главно Ж
Най-споделяният материал в социалните мрежи днес, е речта на Мерил Стрийп по време на церемонията по връчване на наградите „Златен глобус“. И има защо.
Когато хора, обичани от целия свят заради това, което правят, е обърнат с послание към политиците, е добре винаги да слушаме какво казват. Защото много често те говорят с гласа на хората.
Снощи великата Мерил Стрийп получи признание за цялостния си принос към кино-изкуството и използва момента, за да призове новоизбрания президент Доналд Тръмп да прекрати унизителното си поведение спрямо отделни общности или личности.
Стрийп припомни една от най-охулваните публични прояви на Тръмп от предизборната кампания, когато пародираше спазмите на журналиста от NYT Серж Ковалески, който страда от вроденото заболяване артрогрипоза.
„Неуважението води до неуважение. Насилието подбужда насилие“, каза тя пред многомилионната аудитория на „Златните глобуси“.
Ето и видеото от речта й, което развълнува милиони хора по целия свят:
Тръмп отвърна на удара, пускайте в Twitter съобщение, в което омаложава постиженията на актрисата, наричайки я „една от най-надценените актриси в Холивуд“ и обяснявайки, че всъщност не се е подигравал на журналиста, а го е уязвил с цел да покаже, че той и неуважителната му медия не са прави.
С 19 номинации за 35 години Стрийп държи рекорда за човек с най-много номинации за Оскар (независимо мъж или жена) в историята на киното.
Има също 26 номинации за Златен глобус за периода след 1979 г., от които печели 8. За тази награда също има повече номинации от всеки друг актьор. През 2003 и 2009 г. е номинирана по два пъти в различни категории, а през 2010 г. е номинирана два пъти в една и съща категория, когато печели Златен глобус за главната женска роля в мюзикъл или комедия, където се състезава със себе си, Джулия Робъртс, Марион Котияр и Сандра Бълок.
Ето и пълния текст на речта на Стрийп:
„Много ви благодаря, благодаря ви. Моля ви седнете. Моля, седнете. Благодаря ви. Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.
Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.
Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джързи. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.
Къде са техните актове за раждане?
Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния.
Райън Гослинг – като всички най-мили хора на света – е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.
Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са оттук“. Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА – смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.
Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.
Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.
Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания – човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.
И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.
Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.
И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква на килимчето при всяка „изцепка“. Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.
И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо – например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?“.
Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.
Както веднъж ми каза моята приятелка – покойната Принцеса Лея – вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви“
