Мегаданните – нов инструмент срещу болести като ебола

Девет дни преди разпространението на ебола да бъде официално обявено за епидемия, група изследователи и специалисти по информатика в Бостън вече бяха забелязали разпространението на вируса на хеморагичната треска в Гвинея.

Ровейки се в социалните мрежи, местните информационни бюлетини и други бази данни, разработеният от компанията „ХелтМап“ (карта на здравето) алгоритъм бързо откри разпространението на вируса в Западна Африка. „Официалните агенции са по-предпазливи преди да правят съобщения, така че комуникацията с обществото понякога е незадоволителна“, отбелязва Кларк Фрейфелд, съосновател на „ХелтМап“ през 2006 г. в Бостънската детска болница. „Считаме, че нашата роля е да открием бързо този род информации, въпреки че те не винаги се потвърждават с официални съобщения“, допълва той.

Невъзможно е да знаем дали по-ранно откриване на епидемията би позволило по-добър контрол върху разпространението й, но мнозина учени считат, че прибягването до „мегаданни“ може да бъде полезно за намаляване на епидемията“. Ако това наистина е така, мегаданните, които позволяват на рекламните агенции да достигат до определена публика, биха позволили да се преборим със заразни заболявания като ебола.

„Мисля, че мегаданните имат голям потенциал да помогнат в борбата не само с ебола, а и с други евентуални епидемии“, счита Мариса Айзенберг, епидемиолог от университета в Мичиган, която използвала модели с данни, за да изследва други епидемии като тази с холерата в Хаити.

Айзенберг твърди, че е възможно да се събира достоверна информация чрез анализ на съобщенията в Туитър, данните на авиокомпаниите, обажданията на спешни телефони и други налични данни за общественото здраве. Бързото събиране на мегаданни може да позволи на здравните власти да задействат без да чакат мерки там, където е необходимо.

„Технологичният сектор прави невероятни неща, защото атакува големите проблеми от всички страни“, казва Вивек Уадхва, изследовател от Станфордския университет. Но предприемачите в областта на здравните технологии „са разочаровани, че никой не ги слуша“. Вече са готови технологични инструменти, които са в състояние да се борят с епидемията от ебола, допълва Уадхва.

„Така както авиокомпаниите могат да предскажат кои полети ще бъдат изпълнени и да определят цената им, учените могат да използват някои данни, за да определят вероятността този или онзи пътник да е носител на заболяване“, продължава той. Подобен род инициативи би имал добри шансове за успех предвид факта, че мобилните телефони се използват в цял свят и все повече хора взаимодействат в социалните мрежи като Туитър или Фейсбук, където публикуваните съобщения могат да бъдат анализирани, за да се разбере повече за разпространението на заболяване.

„ХелтМап“ анализира данни на 15 езика и преди време проследил разпространението на вируса H1N1. „Едно от затрудненията е, че ако бъде уловен първи сигнал, не знаете дали след време това ще се превърне в ситуация, засягаща много страни. Понякога има малки пристъпи, въпросът е кога това става сериозно“, отбелязва Кларк Фрейфелд.

Нигерийският министър на комуникациите и технологиите Омобола Джонсън заяви на конференция, че технологиите и социалните мрежи са били ключовият елемент за освобождаване на Нигерия от ебола. „Комбинацията от Android приложения, Фейсбук и Туитър беше от много важно значение в борбата на Нигерия с вируса ебола. С този вирус времето е много важно. Приложението за телефони позволи да се намали със 75% времето за подаване на сигнал, когато човек се разболее“, важен елемент, който направи възможно максималното овладяване на епидемията, заяви министърът. /АФП/БГНЕС