А утрините в медиите са мрачни и така може да започне един репортаж за медиите.
Има ли военна опасност?
Спорният документ беше свален от сайта на военното министерство. Политиците видимо се разделиха на лагери. Някои коментираха в медиите и социалните мрежи. Някои дори протестираха пред военното министерство. За някои мълчанието беше злато.
После някои обясниха, че подобен начин на мислене, че сме във война е недопустимо. И попитаха с всяка страна, в които медиите не са свободни ли ще влизаме във война. Но това са политически изказвания.
Да обърнем погледа.
Едва ли някой би си позволил да обвини ВВС в пристрастие. Но те показаха на света едни кадри. (reut.rs/1u0je5Z)
Имаше ли ги в медиите у нас? Защото по света политиците ги видяха. И реагираха. У нас сме заети с други сюжети. Не виждаме по-далеч от носа си, а когато погледът е заврян в пъпа, гледката не дава ясна картина. Може и да не сме измислили телевизионното риалити, но сме новатори в политическото. Кой с кого, кога, къде… Тайни срещи, кървави писма. Караници за листи… Медийни компромати… Тази есен националните телевизии можеха да спестят някой лев от разни фактори, таланти и гласове. Политическият цирк, с който ни облива детската градина, нарекла се политически партии е далеч по-драматичен. Едновременно смешен, жалък, тъжен, оставящ лош вкус в устата… И все пак смешен. Макар и с онзи горчив смях, поне сме се научили да се смеем. И да им се надсмиваме. Защото друго не ни оставиха.
Има или няма дефицит, има или няма криза с една затворена банка е горещ предизборен рефрен. Дали звучи добре, СЕМ още не е казал. СЕМ, който спря някаква песен.
Медиите ни информират за съдебни заседания, в които съдът променя мерките на обвинените за кризата в КТБ. Вчера от ареста излезе последната жена от обвинените. Постянно присъствие са репортажите с протестиращи вложители.
Водещата новина в медиите беше победата на Лудогорец над Стяуа.
Е, има ли или няма информационна война и кой срещу кого я води. Политиката е сериозна работа. Особено, когато светът около нас се тресе. За земетресенията обикновено биваме информирани веднага. Сигурно не е защото е безопасно и прокуратурата няма да се налага да търси виновник. Съвсем не…
Хората в наводнените градове протестират, че нито виновен има, нито помощ.
Наистина излиза, че сме във война. Но медийна. Адекватни и ясни политически политически заявления кой води тази война няма. Медийни също.
А войната се води с медийни средства. И се води срещу разума. Разумът е скупчен в траншеите на социалните мрежи.
Да се върнем на началото. С кого сме във война?
Със страни, в които няма свобода на медиите. Където разни хора на власт спират социалните мрежи, където блогърите с три хиляди посещения на блоговете си са длъжни да се регистрират и неправителствените организации нямат право на външно финансиране.
Днес гръмна една пиратка в един телевизор. Владо Йончев припомни историческия факт за османското присъствие и „института” на еничарството. Валерия Велева се възмути, че не е редно в 21 век да се връщаме в 14 век. Коментираха листите на ДПС. Да не си помислите друго.
Кой пише и приема правилата за медиите? Не чувате ли артикулация на смях? Затова положението е такова, каквото е.
В България имаме „гражданска” политическа война. Тя обаче се води по странен начин и по спомени. За някакви обръчи и дажби. Институцията, която трябва да каже има ли обръчи, дажби и даже виновни за наводненията по традиция мълчи. По негласно и неписано правило.
А президентът беше единственият държавен глава от Европа, който посети Турция за церемонията на Реджеп Тайип Ердоган, който пък положи клетва като първия пряко избран президент на Република Турция. И тук политическо заявление или медийно обяснение нямаше.
Икономиката, глупако, дали не е зле да се чете по нашите земи и така… Медиите, глупако. Защото кой ако не медиите трябва да ни информират за водената политическа гражданска война у нас.
Ами ако медиите не са свободни?! Обаче така е на война. Репортерите предават от едната или от другата страна. Останалите ги убиват, нали.