Мъжът и жената почти интимно
В тази книга се разглеждат интимните отношения между мъжа и жената. Оттук произлизат много въпроси: Трябва ли и бива ли да се описва, разглежда и обсъжда това, което се случва в тихото усамотение на двама влюбени? Не би ли било по-красиво и по-богато на преживявания, ако влюбените бъдат оставени да изпитат телесния израз на своето взаимно влечение, необременени със знания? Не се ли регулира сексуалността от само себе си, управлявана от инстинкта? Опитът, който можахме да натрупаме по време на дългогодишната практика в брачната консултация, показва, че познанията в тази област позволяват по-добре да се намери пътят към една щастлива взаимност, докато незнанието често го прегражда.
Откъс от книгата „Мъжът и жената интимно. Проблеми на нормалния и смутения полов живот“, Зигфрид Шнабл
Когато мъжът бърка в чантата на жената, за да й гепи от дъвките, за да не мирише на ракия пред майка й, това е интимност. Или когато жената го обсъжда с приятелките си и казва неща, които трябва да му каже на него, пък не му казва, защото…не знам си какво.
Всъщност нещата стават интимни преди дори да станат интимни.
Например, докато взаимно се „шпионираме“. Момичета, ако не харесвате тялото си и имате профилни снимки само в лице, не се заблуждавайте. Можем да познаем тялото ви само по лицето – едните бузи са пропорционални на другите. Това е окей – това не е детството ви, това е напълно поправимо. Има специални уреди за целта – фитнес уреди.
Моите искрени и смирени думи по въпроса са, че за човек е много по-лесно да се гордее с постоянството и дисциплината си, отколкото с нещо, с което сами знаете, че не трябва. Ще знаем и колко сте високи, ако на снимката има шарена „Карелия“. И физически, и душевно.
Нямам никакво съмнение, че дамите имат някакъв еквивалент на това, но аз лично съвсем нямам идея какъв е. Може би, първо някой им харесва с профилна снимка или с коментари, после му разцъкват профила, за да видят каква музика, филми и сие харесва и колко съвпадат с техните, но това като че ли идва накрая.
Първо, предполагам, е секцията „about“ – какво работи, работи ли, какъв е… Защото ние сме секцията „about“ по същия начин, по който сме най-връхната си дреха.
После – снимки: къде е бил, какво е правил там, би ли ми се харесало (a.k.a. бих ли му позволила) да е там и да прави това, ако беше с мен. В крайна сметка, той се оказва нищо особено.
Вероятно мисълта, която минава през ума на жената в решаващия момент, е: „Когато се прибера от работа, той ли ще ме накара да се чувствам по-добре или виното.“
Но нека поговорим за физическата интимност.
Защо ни учат на това, което знаем толкова добре, а не ни учат на какво следва след това? Или преди това.
Как да не се караме какво да пуснем по телевизията; как да се държим така, че като ѝ подариш цвете, да не те пита защо и да се чуди какво си направил; или като му изгладиш ризата, да не те пита дали ще ходите на гости.
Може би, защото никой си няма хал хабер и цялото съвместно щастие е въпрос на свикване, нужда и случайност. В такъв случай да прекръстим книгата на „Мъжът и жената вулгарно“. Не давам зор да я прекръстваме сега, че цялата Мара втасала ми и това.
Казвам, че сте умни хора, пък като един шофьор ви покаже среден пръст и вече цялата държава за нищо не става. Знаете ли сега какво значи „мъжът и жената интимно“? Мъжът да осъзнае, че е глупава, уплашена горила, а жената да признае, че е емоционално нестабилно мрънкало. Ето това е мъжът и жената интимно.
