Мао щеше да е доволен
Абсурдните му идеи затриват милиони китайци, унищожават цвета на китайската интелигенция, докарват невиждан глад и мизерия. Въпреки това великият кормчия Мао е почитан и до днес, а култът към него си остава непроменен, разказва Дойче веле.
На 26 декември се навършват 120 години от рождението на Мао Цзедун. Президентът на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин всъщност беше призовал към въздържаност при празнуването на тази годишнина. Само че в родното място на Мао, Шаошан, призивът явно е останал нечут. Местните медии информират, че по повод 120-ата годишнина от рождението на великия кормчия са предвидени разходи за близо два милиарда евро. Ремонтирана е родната къща на Мао, един туристически център, в строеж са и нови магистрали и железопътни гари. Явно родното село на Мао в провинция Хунан иска да си подсигури лъвския пай от бизнеса с култа към личността.
А ликът на Мао е просто навсякъде. Негови портретчета могат да се видят в почти всяко китайско такси, както и по милиони значки, календари и други сувенири. Образът на Мао Цзедун естествено краси и китайските банкноти, както и площад „Тянанмън“. Там се намира и мавзолеят със стъкления саркофаг на вожда. Когото преди няколко години китайците бяха полудели по една популярна онлайн-игра, наречена „Бий едрите земевладелци“, се появи и следния виц: „Един ден великият кормчия се надига от саркофага и загрижено пита: „С какво се занимават днес китайците?“ Един от охранителите отговаря: „Водят битка срещу едрите земевладелци“. А Мао, успокоен, отново си ляга в саркофага.
„70 процента добър и 30 процента – лош“
В исторически план, борбата срещу едрите земевладелци беше една от движещите сили на китайското комунистическо движение, оглавявано от Мао Цзедун. „Показните съдебни процеси и масовите екзукуции по време на поземлената реформа през 1950/1951 година са част от най-мрачната история на китайската комунистическа партия“, пише историкът Оскар Вегел.
Мао подема унищожителни масови кампании, в резултат на които загиват милиони китайци. Опитът на Мао да индустриализира страната с помощта на „големия скок“, доведе до невиждан в историята на човечеството глад. Предполага се, че по онова време са загинали близо 30 милиона китайци. През 1966 година Мао обявява началото на т.нар. „културна революция“, за да се разправи с вътрешнопартийните си съперници. В резултат на тази поредна авантюра, Китай е хвърлен в нов хаос с хиляди жертви и разсипани човешки съдби.
Независимо от всичко това управляващите партията и държавата продължават да се позовават на Мао. Заслугите му за победата над японските агресори, както и над вътрешнополитическите съперници от Гоминдана, го превръщат в неоспорим лидер на Китай и на Китайската комунистическа партия /ККП/ чак до смъртта му през 1976. Оценката на Дън Сяо Пин, че „действията на предшественика му са били 70% добри и 30% – лоши“, си остава валидна за ККП и до днес.
Новият култ към Мао
Сегашното пето ръководно комунистическо поколение не показва склонност към преразглеждане на историята от времето на Мао. „Преоценката на маоизма ще разклати легитимността и властта на партията“, казва китайският историк Жанг Лифан в интервю за агенция ДПА. Нещо повече. Някои наблюдатели дори говорят за ново и по-силно възраждане на култа към Мао. Даниел Лезе от университета във Фрайбург казва, че е „ужасен от идеологизирането на сегашния обществен живот в Китай“.
Китайската държавна телевизия показва държавния и правителствен ръководител Си Цзинпин, как участва в специални партийни заседания, на които се демонстрира самокритичност. Това възражда един от типичните партийни ритуали по времето на Мао. Има и други индикации за
завръщане към маоистките идеи. Политическото ръководство на страната иска да си осигури още по-широка подкрепа в левия обществен спектър. А това не е особено трудно, като се има предвид, че дори в икономически мощната провинция Гуанджон 38 процента от анкетираните застъпват леви позиции и изпитват носталгия по Мао. Това е доста голяма част от населението и никое китайско ръководство не може да я игнорира.
