Малта: В окото на сюрреализма

Единственото, което знаех за Малта, когато се качих на самолета с мъчителен махмурлук и натъртени кости, получени от сватбата ми предишната нощ, беше, че първото ми куче Жужи беше малтийска болонка. Съответно си представях Малта като Италия с много болонки и специфичния миден дъх на Средиземноморието. Оказа се, че не съм била съвсем права.

Географското положение и историята на Малта са направили от тази мъничка държава странна културна кръстоска, в която италианското, арабското и африканското съжителстват мирно в архитектурен, природен и човешки конгломерат. Ако сте тръгнали на плаж, е много вероятно да се разочаровате. Каменистите плажчетата от по 3 квадратни метра и опналите се на тях плажуващи ви карат да изпитате силно състрадание, да заведете тези хора на плажа в Китен и да се чувствате като майка Тереза, взирайки се в щастливите им лица. Сейнт Джулиънс – курортен град северно от столицата, Валета, е кипнал от жизнеутвърждаващи гледки: накипрени хора, жизнерадостен дух, дакели (но не и болонки), сергии със сребро и халва и грамадния диск на луната, короновал няколко арабски сгради. Освен разходка по главната в Сейнт Джулиънс, първата вечер от пристигането се метнахме и на автобус, който прави нощна обиколка на острова. При малтийците не може да се разчита на швейцарска точност, но тъй като считам, че хората, които винаги идват навреме за среща го правят единствено с цел да накарат другите да почувстват неудобно, не осъждам твърде строго половинчасовото закъснение на автобуса и возенето под дъжда се оказва приятно.

Важно е да се има предвид, че движението в Малта е ляво: автомобилите са с десен волан и всичко е наопаки. Ако пресичате с навика да погледнете наляво, бъдете наясно, че някой може да ви забърше отдясно. Едно е сигурно, шофьорите тук не се псуват на: „Тоя капут смотан ме задмина отдясно“.

Ако сте имали късмета като малки баба ви да ви е изпитвала на столици, вероятно знаете, че столицата на Малта е Валета. Влизането в този град е като крачка в 1001 нощ. Вдясно от входните колони, невидимата Шехерезада ще ви покаже парламента, който е неестествено модерен на останалия фон, а няколко стъпки напред ще видите операта, която е била разрушена по време на Втората Световна война и все още не е възстановена. Впечатленията ми за момент са опорочени от бъбренето на екскурзовода. Знаете, екскурзоводите по правило са скучни досадници, които са се хванали на тази работа, за да удовлетворяват нечистия си копнеж да надуват главите на хората и дори получават пари за това. Но след като безцеремонно загърбвам нашия бъбривец, Валета ми се разкрива по бельо: чисто бяла, с яркосиньо небе, високи катедрали, разкошни, цветни балкони и улични музиканти, от които се носи саундтрака на „Цар Лъв“. В някои от къщите вероятно живеят хората, тъй като има проснато пране, други пустеят от години, номерата на домовете са обозначени на порцеланови плочки с религиозни символи. Минаваме през къща-музей на единствения малтийски кардинал във Ватикана, който отдавна е умрял, но е оставил дома си в наследство на туризма. Обикалянето на къщата включва разглеждането на милион и една стаи, пълни с разкошни мебели като стол за носене (какъвто винаги съм искала да притежавам, заедно с хора, които да ме носят на него), и доста притеснителни артикули като кукла-бебе с незрящи очи, положена в люлка от дантела. Ако Мери Попинз беше с нас, със сигурност можехме да проникнем в някоя от картините в тази къща.

Валета е красива и вкусна за сетивата, но най-важното място около Малта, което трябва да се посети, е Гозо. Може да го наричате „Гъзо“ и да се подхилквате колкото си искате, но вторият по големина малтийски остров е истинска арабска приказка с либийско-европейски мотиви, от която ще излезете едва след като сте препълнили картата на фотоапарата си и всички възможни батерии са ви паднали. Цитаделата на върха на острова посреща гостите си с разлято слънце върху варовика, от който е направено всичко, и с уред за сечене на глави от Средновековието, който стои близо до някогашния затвор. Гледката от крепостната стена е сюрреалистична: пустинно-ориенталски пейзаж, обграден от вода с цвета на окото на Антъни Хопкинс. В подземията на цитаделата туристите могат да гледат 3D възстановка на историята на Малта, която гъмжи от нашествия и окупации и всякакви хора, които в определени периоди са колонизирали държавата. Ако случайно сте решили, че е добър бизнес ход да колонизирате държава, Малта вероятно е най-добрият избор, тъй като населението има солиден опит в областта.

Леко встрани от централната част от острова се намира още една католическа катедрала, в която може да се насладите или да се ужасите от странния обичай на благодарни миряни, които закачат по стените на църквата снимки на бебетата си, както и фотографии от катастрофи, които са преживели. Също така от благодарност те окачат своите свалени гипсови отливки от счупени крака и гръдни кошове. Пред катедралата стоят изправени статуите на Св. Богородица, заслепяващо бели на фона на морето. Гледката извиква един хайку стих на Шики: „Статуи на Буда в храма. В далечината – юнското море.“ В случая статуите не са на Буда, а морето е септемврийско, но асоциацията е същата.

Освен цитаделата, другото, което трябва да видите на Гозо, са местните чудеса: най-забележимото от тях е Лазурният прозорец. Скална арка, по която с риск за живота си и неукротими фотографски амбиции лазят глуповати туристи, но през чийто прозорец се е изпънало морето с всичките си слънчеви отблясъци, нюанси на синьото и други чудеса. Има и други скали, които се възправят от тъмносинята вода, която е толкова чиста, че на неин фон възлюбените от българския народ гръцки плажове изглеждат като кални локви.

Същото синьо като подла сирена вика туристите по фериботите и корабите на третия остров в този район – Комино. Там водата е електрикова, а флората е убийствено чуждоземен монолит от алое вера, палми и змийски цветя. Ако пътувате с кораб, възползвайки се от еднодневните круизи, които организират всички туристически агенции в региона, е много вероятно да бъдете подбутвани от пътешестващи, английски пенсионери, които се мажат със слънцезащитен крем и се държат като господари на света. Освен това, има опасност екскурзоводите, за които стана дума, да ви карат да пеете песнички и да се държите за ръка като първокласници.

Но също толкова вероятно е и да се огледате в очите на спътника си и да видите в тях това безумно синьо Средиземно море, което пълни ноздрите с дъх на пяна и водорасли, а душата – с копнеж към свобода, безбрежност и пътешествие. А това, е силно препоръчително.

Повече за Малта: в галерията