Майсторското изпълнение на Тарантино

Веднага след празниците, ако искате да гледате нещо готино на кино, задължително изберете „Омразната осморка“ на Тарантино. Филмът тръгна по-рано в Щатите, за да се класира за наградния сезон, а у нас излезе вчера, 8 януари.

Някои са много скептични към последните филми на Тарантино. Тези, които харесват „Джанго без окови“, не харесват „Гадни копилета“ и обратното. Едни го наричат майстор, други смятат, че леко е променил стила си и това, което прави в последните години не става.

Истината е, че Тарантино е като най-добрия секс, който сте правили. Той е изненадващ, вълнуващ, носи удоволствие, а след него може да изпушите една цигара с кеф и да пробвате пак. От същото, ако е възможно. Тарантино е най-доброто, който може да гледате тази зима и това не се е променило от 1992-а насам, когато излиза шедьовърът „Глутница кучета“.

„Глутницата“ не е случайна. В новия си филм Тарантино събира двама от актьорите, с които работи там – Тим Рот и Майкъл Мадсън.

Важно уточнение: това е осмият филм на Тарантино, без да броим сериалите, сегментите в отделни филми, продълженията на „Убий Бил“ и „Бибрутално“ и първия му опит за пълнометражен филм – „My Best Friend’s Birthday“, за който всички се съмняват, че е негов. Поради това в заглавието му присъства думата осем и основните персонажи са точно толкова.

„Омразната осморка“ не е това, което очаквате. Той е повече. Тарантино прави комбинация от най-добрите си неща – хрумки, жанрове, актьори, реплики… Сетете се за нещо – там го има. Другото, което трябва да знаете е, че „Омразната осморка“ не е уестърн. Той е мистерия, маскирана в уестърн свят, в която Тарантино среща най-доброто от Агата Кристи и двамата сготвят перфектната вечеря от тела, кръв и мозъци.

Филмът е мистерия, която мадам Кристи би написала, ако се беше родила в наше време, но е в много Тарантино стил, в който всеки среща и представя най-доброто от себе си. Като игра на мозъци, които биха си премерили всички атрибути, които притежават.

Другият най-голям плюс на Тарантино, освен доброто писане и снимане, са актьорите – водени гордо от Самюел Л. Джаксън, който е като колос на актьорството и е доказателство, че когато работиш с добри хора, това неизменно те кара да даваш най-доброто от себе си. След него се носят, в прекрасна актьорска форма при това, Кърт Ръсел, титанично добрата Дженифър Джейсън Лий, Майкъл Мадсън, Тим Рот, Брус Дърн, Демиън Бишир, Уолтън Гогинс и Чанинг Тейтъм. Нека да не забравяме да добавим и музиката на Енио Мориконе, който склонява да напише темите и в този филм на Тарантино, макар да не е особено доволен от резултата в „Джанго без окови“. Мориконе е един от малкото хора, които могат да се опънат на Тарантино и дори и той поддава рано или късно. Смятайте.

Тарантино е откривател на най-доброто в актьорите и най-интересното в жанровете. Неговото кино винаги е брутално удоволствие, което може да докара такъв безпощаден кеф с гледането си, че еуфорията да не те напусне дълго. Той е като дългоочакван полъх, който ти казва, че нищо в киното на 21 век не се е променило драстично, а само хората и претенцията, с която го гледат.

„Омразната осморка“ е киното, пречупено през свирепия, остър свят на Тарантино, в една от най-добрите му форми, които може да има в модерния век, без претенция и без да те кара да го харесваш насила. И най-важното, той е киното, което мога и бих искала да гледам винаги или поне когато е удобно.

Не просто препоръчвам. Смятам, че Тарантино е задължителен за всеки, който харесва магията на тъмния салон и визуалния спектакъл с готин сюжет на голям екран. Той е перфектният начин да посрещнете 2016-а ударно и с ясната идея, че сте станали свидетели на пореден шедьовър.