Магията на Варовитец

​Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

Местенцето, което наистина мога да нарека вкъщи, което ме кара да се почувствам желана, приета и като част от заобикалящата го магия, винаги ще е Стара планина. Тя винаги ме влече, усещам как шепне в ухото ми: „Ела при мен. Ще ти покажа красоти извън предела на фантазиите ти!“

Така че станах сутринта. Посрещна ме синьото небе навън, без нито едно облаче, а ярките лъчи светехи в очите ми. Ясно, време е за пътешествие. Отне ми дълго време да събудя Ранулф, но в момента, в който успях го натиках бързо в банята и после го хвърлих в колата.

И преди бях чувала за водопада край Етрополския манастир. Знаех, че ще е красиво, но не бях подготвена за величието му. Манастирът също беше хубав, а църквата му наскоро е била реставрирана. Задният двор на манастира веднага те отвежда до пътеката на водопада. Има знаци навсякъде и пътят е добре подсигурен с дървени парапети по цялата му дължина. Ехото от водопада кънтеше около нас и създаваше още по-голямо напрежение в очакване на гледката. Не мисля, че мога да опиша добре водопада, а снимките никога няма да бъдат достатъчни в сравнение с реалността.

Така че Ранулф написа кратък параграф:

„Чуваш водопада, в момента, в който паркираш колата и звукът става все по-силен като влезеш в двора на манастира. Преспиването там сигурно включва често ставане до тоалетната заради този постоянен шум на течаща вода. Като излезеш през задния вход, има малък поток, който за кратко е прекаран през канал преди отново да добие по-естествена форма. Малката пътека, която води надолу се разполовява и може да застанеш на мост, който ти позволява да погледнеш водопада отгоре, въпреки, че гледката все още не ти позволява да видиш накъде отива водата. Няма начин водата на този грамаден, широк и издут водопад да идва от този малък дървен канал, но е така. Предполагам монасите са изработили магията си. Ако няма прекалено много вода може да прескочиш зад водопада, което е прекрасно в горещ ден. Беше топло като бяхме там, така че направихме точно това.

Като продължиш по пътеката, водата удря земята и се разпилява надолу в хиляди малки поточета, които сигурно постоянно менят формата си. Всички тези камъни, скали, клони и други отломки (в повечето случаи природни) са постоянно под милостинята на водата и редовно пренасочват пътя ѝ. Този ефект разпръсква водопада и го превръща в пейзаж от малки водни отскоци, блъскащи се, изливащи се, капещи през зелен мъх, кремообразни камъни с калциев карбонат и тъмни дървета, всичко това даващо на гората една елфска атмосфера. След това пътеката се отдалечава от водопада и става по-укротено живописна, дори леко скучна, но само в сравнение с началото на разходката.“

Обожавам начина, по който Ранулф се изразява… Оставихме водопада зад нас и отидохме да хапнем до Етрополе, в малък ресторант, част от хотел с конна база. Не мога да съм попаднала на подобно място и да не скоча на нечий конски гръб, независимо колко съм изморена. Яздих 40 минути сред околните хълмчета, през полета с жълти и лилави цветенца и малки поточета. Ако се озовете близо до магията на това местенце, определено трябва да я преживеете.

Вижте фотографии от екскурзията на Росица Нийм в галерията.