„Най-сигурният начин да си скапеш лятото е, като си хванеш гадже преди това…“, твърди моя приятелка, но съдейки по хората наоколо, нейният мек цинизъм остава неразбран…
Според едно изследване „най-актуалният“ сезон за любов е именно лятото. По същия начин, по който зимата е най-актуална стане ли дума за правене на бебета. Понякога зимният телевизионен сезон опропастява нещата, но напористите двойки и липсата на отопление на някои места бързо връщат нещата в обичайното им русло. Хората се влюбват по-често през топлите месеци и са склонни да изживеят по-силно любовта си, казват мъдро психолозите. Някои твърдят, че е заради жегите, но аз смятам, че и алкохолът, който се консумира през топлото, е един от големите отговорници за любовните премеждия.
И докато едни цинично отправят поглед към света с думите, че лятото им е скапано, защото трябва да са залепени нон-стоп за някого, то за други това е като ходенето на плажа по цял ден – стил и начин на живот и мислене. Любовта по време на лято носи друго чувство, друга енергия, друга емоция. Нищо чудно, че повечето хора избират именно този сезон, за да намерят две загорели бедра, между които да се сгушат.
Разбира се, краят на лятото идва по-бързо, отколкото някой предполага и ако си представяте, че вашата любовна лятна история ще е като от роман на Никълъс Спаркс, то е редно да помислите пак. Любовното лято рядко оцелява силата на времето и брулещия вятър на студените месеци. Макар самата аз да познавам няколко женени двойки, които са се запознали именно така.
Това лято, тъй като сме само в началото му, любовта има друг оттенък. Тя се носи из курортите на България като песен на Джорджано. Любовта в последните години изглежда като роман на Алеко Константинов, ако той беше блогър или поне можеше да пише за нещата, които вижда пред себе си директно в Туитър. Любовта на лятото днес звучи от „Ама на к’ва ми се пра’иш“ до „Вземи се успокой“, винаги с грешни ударения. Мирисът й е на мохито или поне на секс он дъ бийч – задължително на български. Тя носи размер 32, ако е жена и 46, ако е мъж. Тя е по бикини и с дантела. Тя има Рей Бан очила и нацупени устни. Също така и ланец. И няколко волана и плувки на палми. Тя е неограничена в рамките на топлото време, дългите потни нощи и пиенето. Тя изглежда вечна, но трае до първите дъждовни капки.
По-лошото от този вид нов национален образ – влюбените по морето и курортите, е самият ти да си сам, но да си решил и да отидеш на море с твои приятели по двойки. Лошото на този случай е, че разбираш, че си се преебал (буквално) едва когато стъпиш на плажа, но тогава вече е късно и десетдневната ти съдба е решена. Ти си самотникът, който е циник и казва, че „любовта само прецаква лятото“ и тези около теб затвърждават тази ти позиция все повече и повече. Те не са като образа на националната любов, те са твоите приятели и въпреки това… Лятото изведнъж започва да ти се струва безкрайно… подобно на дните, които ти се налага да прекараш киснейки на плажа или вечер в някой тих бар, приклещен в неудобно бельо.
Не съм от циниците, които вярват, че лятната любов е само за феновете на Спаркс, Букай и Куелю, но и не вярвам, че търкалянето по плажа с някой, може да оправдае неприятното чувство на застоялост и пясък в задника.
Дали ще се случи като в роман, като в онзи испански филм „Сексът и Лусия“, или ще е като претъпкан курорт на Лозенец през август, не е важно. Важното е, че е там, съществува, има я и хората я търсят.