Лого или картина – питай Марина

Става в 5 часа всяка сутрин. То я буди и е по-силно от нея. След това отива на работа. Когато се прибере отново не й дава мира – запретва ръкави и започва отново докато й стигат силите. Понякога издържа до полунощ, друг път часовникът сочи 1:00, а тя още не може да постави последния щрих.

„Не мога да съществувам без да рисувам“, казва Марина Шидерова.

През останалото време тя е IT специалист – UX/UI Expert – Проектира софтуери, апликейшъни, уеб сайтове и всякакви уеб неща. Проектирала е над 100 сайта, борави с всякакъв вид техника, за да създава продуктите на бъдещето – като се започне от обикновена корпоративна идентичност и кампании и се стигне до проектиране на най-сложни проджект мениджмънт системи.

На въпроса „Лого или картина, Марина?“ отговорът остава един и същ: „Никога няма да се откажа от рисуването“.

Боички и мечти

Цветната душа на Марина Шидерова е разбудена от ранна детска възраст. Майка й колекционира първите й драскулки, които са доста интересни – „това е лисица, но не просто лисица, а облечена хитрица“, отговаря тогава малката художничка. „Обичах да им слагам чанти шапки, бижута. Те не бяха просто животни, а бяха като хората“.

Така Марина вдъхва живот на своя илюстрован свят като рисуването й става призвание и основа за настоящата професия. Следват бакалавър по индустриален дизайн, магистър по графичен дизайн, пълни стипендии за Академията по изкуства в Германия, ангажимент в Китай… Всъщност Марина Шидерова прекарва достатъчно време в Шанхай, за да осъзнае, че Азия не й понася с влажния си, лепкав климат, пренаселеността и мазната и люта храна.

Така разбира, че не може без българските планини и се завръща в бащината къща – поради носталгията, любовта към българската кутлура и етнос и семейството.

И ето я тук, при нас. Един IT специалист с хоби рисуване. От две години майка, която знае формулата за пълно щастие. Жената с цветна душа и въжделения за Млечен път водещ нагоре към Луната, Космоса и Бъдещето.

„Мотото ми в живота е,че трябва всеки ден да правиш по нещо малко, но добро. Затова рисувам всеки ден, защото знам, че това доставя радост на някого. Усмихвам хората и това за мен е всичко“.

И така Марина подрежда собствената си градинка по толкова красив начин, че ако всеки от нас го правеше, заобикалящата действителност щеше да е доста по-позитивна и красива.

„Когато направиш малко добро – тогава животът е по-хубав и по-истински“.

И в търсенето на истинското у хората, Марина и неин приятел създават един доста модернистичен проект – – изложбата „Души“, която е в модерния стил аквафоторел.

Мисъл и смисъл

„Последната ми изложба е най-модерното нещо, което съм правила и е по-съвременна. Аквафоторелът е комбинация между акварелно рисуване и фотография. Решихме с един приятел да съберем тези две изкуства и колкото и да са различни да намерим допирната им точка. Според мен хората са изтощени да виждат очаквани фотографски изложби – портрети, пейзажи, фото репортажи. В изложбата „Души“ целта е всеки да открие основната своя емоция, а чрез нея-себе си. Например доброта, чистота, вяра, скрити в отделните платна“…
Марина също открила себе си в изложбата „Души“. „Разпознах се в едно момиче, което рисува на статив и пред нея има нещо като път, който води към Луната, Космоса. Това ми е пътят. Гледам към високото, напред“, казва Марина.

Но силата й да се бори и да търси мисъл и смисъл идва от корените, от земята, убедена е тя. Затова никога не изневерява на класическото и традиционното. Една от най-успешните й изложби е „Завет“ в царския дворец. В огледалната зала тя представя цикъл от картини с етно елементи, които наподобяват до голяма степен онези детски илюстровани български книжки, които са оставили в съзнанието ни до ден днешен хитрите очи на лукавия Хитър Петър, Красивата Златка – Златното момиче и сестрите Сегиз-Тогиз и Отмък-Примък, които са различни като деня и нощта.

„Да кажем, че IT работата ме изсушава през деня. В нея няма креативност и свежест и затова ме избива буквално в рисуването“, казва Марина.

Затова и мечтае да дойде ден, в който да може да бъде илюстратор на детски народни приказки и книжки. За да може да върне хората към този отминал период, към българския етнос с мирис на печени чушки и бабино сладко.

„Не съм сигурна, че всеки разбира това съвременно изкуство, което ни залива от всякъде. А дори и да улавяме нещо от посланията му, едва ли то достига до сърцето на всеки. Залагам на истинските неща, на реалните картини и спомени от детството. На миризмата на мерудия и топъл хляб, на любовта между баба и дядо. Искам да рисувам, както са го правили преди и да оживя тези детските книжки“, обяснява Шидерова.

В картините й има покой. Някак чрез нейния цветен шалтер се изключва реалния свят, за да бъде създадена мирна абстракция в идилична ситуация. „Всеки има нужда от спокойствие поне 10 минути на ден. Затова и чрез картините си ми е важно да дам от моя ентусиазъм и положителна емоция на хората“, казва Марина.

А нейните картини успяват да й се реваншират за отдадеността и вложената емоция. На два пъти.

Сини очи

Всички портрети на Марина Шидерова са със сини очи. Художничката казва, че го прави на подсъзнателно ниво. Казва и че синеоките хора имат небето и водата в себе си. Такъв е случаят и с едно бебе с бяла забрадка, което вижда на снимка случайно в интернет. Марина решава да нарисува момиченцето, кръщавайки го Атанаска. „Година и половина по-късно семейството на това дете ме издири във Фейсбук. Толкова харесваха портрета, че искаха да го купят и си направихме среща. Бяха очаровани. Срещнахме се в Банско. Видях детенцето, което вече беше на две години и до ден днешен съм благодарна за това запознанство“, разказва Марина.

Платната й правят още нещо специално за създателя си – срещат я с двамата й идоли – алпинистите Петер Хабелер и Рейнолд Меснер. Двамата планинари са първите в историята, които се качват на връх Еверест без кислородни маски. „Те доказват, че няма граници. Ако човек иска нещо, желае нещо – с правилните усилия, мотивация и настройка може да го постигне. Затова са ми идоли“, възхищава се любителката на екстремните спортове и планинарството.

Един прекрасен ден Марина решава да направи портрети на своите идоли. След като ги рисува, намира контактите им в интернет и им ги изпраща. „Отговориха ми и двамата. Бяха очаровани, но Петер Хабелер бе особено впечатлен. Когато пристигна за Банско Филм Фест се запознахме и говорихме. Прекарах три незабравими дни с моя идол, който ми пожела сина ми Никола да стане планинар от световен мащаб. А в рамките на фестивала направих и планинарска изложба“, спомня си Марина Шидерова.

С този разказ за пореден път художничката извежда своята формула – красотата е да правим деня по-красив.

През октомври Марина Шидерова отново ще даде всичко от цялото си сърце, какъвто е заветът за пълно щастие. Подготвя поредна изложба в галерия „Абсент“. Темата е… тайна.

От онези големите тайни, които чакаме да разкрием с нетърпение.

Картини на дизайнерката с хоби да рисува може да видите в галерията ни горе или на страницата й: http://shideroff.com/