Липса на съчувствие към бежанците

| от |

Андреас Уитъм Смит, Индипендънт

Забелязал съм преди, че политиците консерватори нямат съчувствие.

Когато, през миналия октомври, Европа понижи италианската операция Mare Nostrum за издирване и спасяване, при която беше спасен живота на над 100 000 нелегални имигранти, опитващи се да пресекат Средиземно море, Великобритания каза, че ще изпрати само техническа експертиза. Да изпратиш технически експерти? Това е равносилно на „Изчезвай!“.

И какъв беше отговорът на Филип Хамънд, външен министър, когато се сблъска с новините през този уикенд, че близо 1000 мигранти са загубили живота си в едно единствено опасно пътуване? Изучете внимателно изявлението, защото то е автентичния глас на правителството на Дейвид Камерън.

Хамънд каза: „Трябва да се насочим към трафикантите, които са отговорни за това толкова много хора да загиват в морето и да предотвратим техните невинни жертви да бъдат подмамвани или принуждавани да предприемат тези опасни пътувания“. Премиерът запази същата линия: „Това са много мрачни дни за Европа. Наистина е ужасяващо, сцените, които видяхме на телевизионния екран, загубата на живот, и трябва да хвърлим вината върху ужасяващите трафиканти на хора, които са тези, които управляват, популяризират и продават тази търговия в човешкия живот“.

Да, само че за съжаление тези трафиканти не живеят зад ъгъла на „Даунинг стрийт“. Те са отдалечени на хиляди километри, разполагат с обширна мрежа, която се протяга от Либия в съседните страни. При положение, какъв е броят на тези провалили се държави – като Либия и при положение, че доколкото зная, не сме предложили да нахлуем в никоя от тях, как ще се осъществи предложението на правителството да вземем на мушка трафикантите? И двете изявления са просто „дрън, дрън“.

Поради което на народите в Европа им станаха ясни две прости неща. Има силен морален ангажимент за възобновяване на ефективна издирвателно-спасителна операция; и всяко колебание за предприемане на решителни действия за предотвратяване загубата на човешки живот би добавила съмнения по отношение на това ЕС дали е движеща сила на доброто. При тези обстоятелства водачите на европейските правителства, включително Камерън, се събраха, за да обсъдят миграционната криза. Те ще бъдат под натиска да отидат далече, може би доста по-далече, отколкото премиерът би искал.

Преди да се вгледаме в това какво трябва да направи ЕС, е добре да анализираме трафика на хора като бизнес. На първо място – търсенето. Бежанците бягат от такива зли перспективи като варварска гражданска война в Сирия и един от най-репресивните режими в света – в Еритрея. Те се стремят към сигурност, поминък и смислен живот, които не могат да получат там, където са се родили и израсли. Те най-малкото са крайно отчаяни.

Тези бежанци не могат да не знаят за рисковете, на които се излагат при опит да пресекат Средиземно море. Не мисля, че те разработват варианти за оцеляване, но статистиката е, че през миналата година 219 000 са се впуснали да пресичат морето и от тях около 3500 са останали завинаги сред вълните. Мрачното пресмятане може би ще покаже, че си струва да поемеш риска да потънеш. Поради което трябва да заключим, че търсенето на достъп до Европа ще остане силно.

„Доставките“ също ще продължат да са сериозни. За трафикантите на хора е печеливш бизнес в страни, където има малко работа. Джейсън Пек, президент на „Анализи на Либия“, обяснява това: „Няма суверенна държава в Либия, което означава, че поддържавните действащи лица могат да правят каквото си искат. .. Конфликтът задвижва бизнеса на трафикантите на хора… Не е по-различен от талибаните в Афганистан и търговията с опиум. В момента, в който започнат да изпитват недостиг на средства, те увеличават производството на хероин.“ Накратко, и бежанците, и трафикантите в еднаква степен постъпват рационално.

Само че какво трябва да направят страните членки на ЕС? Очевидната първа стъпка е операцията по издирване и спасяване в Средиземно море незабавно да бъде подновена с достатъчно средства, за да има значение. Има модел за многонационална морска сила, която успешно се справя със сомалийските пирати край Африканския рог. Някои хора също сочат към австралийската „Операция Суверенни граници“. Бежанци от Афганистан, Бангладеш, Иран и Шри Ланка биват прибирани близо до бреговете на Индонезия, след което ги връщат обратно или транспортират до лагери на отдалечени острови, отдадени под наем на австралийското правителство. Нито едно от тези решения не е приятно, но никой не се дави и досега през тази година нито един търсещ убежище бежанец не е пристигнал с лодка в Австралия.

Следва и въпросът за това как европейските страни трябва да действат по отношение на пристигащите от Северна Африка бежанци. Неизбежно тази работа основно лежи върху Гърция и Италия. Само че бежанците не се стремят да достигнат само Италия и Гърция. Тяхната цел е Европа, където могат да си намерят работа, да се заселят и да водят спокоен живот. Ако европейската солидарност не означава нещо, то тогава бежанците от лодките трябва да бъдат разпределяни между всички страни членки, включително и Великобритания.

Не бъди наивен, все едно чувам да казват читателите – даже не си и помисляй, че Камерън може да се съгласи с нещо такова по време на една предизборна кампания, доколкото последните проучвания на общественото мнение показват, имиграцията е едно от най-големите опасения на избирателите .Но има и още: и лейбъристите, и Юкип изпреварват консерваторите заради отношението им към имиграцията и политическо убежище, сочи последното проучване на компанията Ипсос МОРИ.

И още… дефицитът на състрадание при торите, който споменах по-рано, е важен при избори. И може да бъде една от основните причини, поради която добрите икономически показатели на страната няма да донесат на консерваторите полза, на каквато те се надяваха. Преди повече от 10 г. Тереза Мей, тогава председател на консервативната партия, каза: „Знаете ли как ни наричат хората? Гадната партия.“Днес Камерън може да смекчи този образ с допринасяне към един ефективен план за работа с бежанците, които рискуват живота си в коварните води на Средиземно море в търсене на по-добър живот. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Липса на съчувствие към бежанците