КЗК разследва картел на пазара за горива

Комисията за защита на конкуренцията започва производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение и антиконкурентни практики на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво.

Решението е взето след края на дългоочаквания доклад на комисията на Петко Николов, поръчан от премиера Бойко Борисов.

„Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения“, пише в съобщението на КЗК.

От проверката е установено, че „Лукойл“ има практика да поддържа по-високи цени на продажба на горивата, предназначени за местния пазар, в сравнение с ценовата си политика за износ при равни други условия.

„Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България“, се казва в информацията на КЗК.

В резултат на анализа са образувани 2 произодства: за установяване на евентуално извършени нарушения на Закона за защита на конкуренцията от Лукойл, Шел, Ромпетрол, Еко България, Петрол, ОМВ; както и производство за злоупотреба с господстващо положение на рафинерията на Лукойл.

Интересен детайл от разследването на КЗК е изводът, че са налице „административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната“.

Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс.

Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.

Комисията отправя препоръки за законодателни промени за облекчаване на достъпа до данъчни складове.