Куба разхлабва режима, ЕС го забелязва
През декември 2013 медиите отбелязаха едно историческо ръкостискане – между Барак Обама и кубинския държавен глава Раул Кастро. Ето че сега и ЕС говори за нормализиране на отношенията си с Куба, пише Дойче веле.
Засега нормализирането е доста предпазливо, защото мненията по този въпрос в рамките на ЕС не са еднакви. От 1996 г. датира общата позиция на общността, в която установяването на по-тесни контакти с Куба е обвързано с напредъка на страната в демократизирането и спазването на човешките права. Особено Испания и Холандия се застъпиха за преосмисляне на досегашните рестрикции. Холандският външен министър Франс Тимерманс например призова европейските си колеги да променят линията на поведение спрямо Куба с аргумента, че демократичните промени могат да се стимулират повече с диалог, отколкото с изолация.
Само преди броени дни 28-те външни министри на ЕС решиха да започнат разговори за бъдещо партньорско споразумение с Куба. Основните акценти в това споразумение, според европейски дипломати, ще бъдат поставени върху опазването на климата и околната среда, развитието на селското стопанство, както и върху някои социални въпроси. Формално премахване на бариерите пред търговията с Куба засега не е предвидено. Германия, както и други страни от ЕС продължават да подчетават, че темата за човешките права в Куба и занапред ще играе приоритетна роля.
Куба допуска вече някои свободи
Всъщност, през последните години Куба се демократизира в някои отношения. А това дава на Запада поводи за надежда. Промените започнаха с идването на власт на Раул Кастро през 2008 год. Оттогава насам Куба провежда курс на известно отваряне на страната навън, на икономически реформи, както и една по-прагматична линия във външните отношения. Напоследък бяха подсилени някои граждански права – например правото на пътувания, възможността да се емигрира, да се правят частни инвестиции, макар че част от тези реформи все още носят доста авторитарни черти.
Куба постепенно се отваря към частния бизнес, макар че това не става съвсем доброволно, а просто защото е принудена от крайно изостаналата си икономика, от половинвековното икономическо ембарго на американците и отпадането на евтините суровини, пристигащи едно време от бившия Съветски съюз. Кубинското общество междувременно е раздирано от социални противоречия. Ножицата между бедни и богати се е разтворила докрай, здравеопазването и образованието са се влошили значително. Всичко това принуждава управляващите да позволят някои малки свободи на своите граждани – например легално да купуват внесени от чужбина автомобили втора ръка, да започват свой малък бизнес, да пътуват в чужбина без покани от роднини и др.
Проблемът с човешките права
В същото време въпросът с човешките права си остава основен препъни-камък пред започването на по-интензивни отношения между ЕС и Куба. Напредъкът на страната в тази сфера, според експерти и познавачи на региона, остава незначителен. Противниците на режима продължават да се оплакват от масови политически арести и физически насилия над мирни демонстранти. Декември миналата година отново имаше пик на насилие спрямо инакомислещите. Задържани бяха десетки опозиционери, голяма част от които – членове на опозиционната групировка „Damas de Blanco“ /Дамите в бяло/ – в нея членуват жени, чиито мъже и синове са в затвора заради това, че се застъпват за свободата на мненията и печата.
Германският експерт по отношенията с Куба Берт Хофман от Института за глобални и регионални изследвания в Хамбург предупреждава, че е лекомислено да се очаква, че либерализирането на пътуванията за кубински граждани ще проправи пътя на политическите и демократични реформи на острова. Там все още няма свобода на печата и мненията, също както и свободен достъп до интернет. С други думи, пътят на Хавана към свободата, е все още твърде дълъг.
