Кръв, пот и Джиленхол на ринга

Най-голямото ми разочарование от миналогодишните награди „Оскар“, освен самата церемония, но някой трудно може да бие Елън Дедженерис, е фактът, че Джейк Джиленхол – един от адски добрите актьори от своето поколение, не получи номинация за брилянтно плашещото си изпълнение в „Хищникът“. Даже не говоря за свалените килограми, видът на призрак психопат и немигащите очи на Джейк… Говоря за всичко – за филма и изобщо.

Тази година излиза поредният филм, в който Джейк е все така брилянтно добър. За някои това може да е учудващо, но смятам, че ако следите кариерата на Джиленхол от достатъчно дълго време, не би трябвало неговата бруталност и достоверност в ролята да ви учудват.

Новият филм, в който Джиленхол буквално се раздава, се нарича „Обратен гард“. Уточнявам веднага, че не харесвам спортни филми, още по-малко пък филми за бокс. Смятам, че те са строго профилирани към конкретна аудитория, в 90% мъжка, в 70% интересуваща се от спорт. Има нещо изключително специфично в спортните драми, което трудно ме кара да следя сюжета. Странно, но тук това не е точно така.

Историята разказва за световния шампиот по бокс Били Хоуп, който не умее да сдържа гнева и юмруците си. В следствие на това губи жена си в инцидент, а после и дъщеря си от социалните, заради избухливия си нрав и бързото харчене на пари. От върха Били стига до най-долното долу, когато е зарязан от всички и е принуден да си търси нова работа и нов треньор.

Джейк Джиленхол е плашещо достоверен в ролята на боксьор лека категория. Веднага след финала на „Хищникът“ той започва усилени тренировки с треньор и специална диета, за да натрупа килограми и освен, че връща загубените, качва още 8. Мускулите по корема и гърба пък държи на скачане на въже и коремните преси, които прави ежедневно. И това се превръща в негов начина на живот в продължение на месеци. Самият Джиленхол казва, че той и режисьорът на лентата – Антъни Фукуа, решават боксовите сцени да са максимално достоверни и съответно на Джейк му се налага да се боксира почти наистина и съответно получава много контузии. Но това не му пречи. Той иска да е истински, реален, достоверен. Това важи и за останалите актьори във фирма впрочем. От Рейчъл Макадамс, която играе жена му – с леко долнопробен вид на жена, която е израстнала в дом за сираци и изведнъж се е видяла в пари, през дъщеря ми – великолепната Уна Лорънс, до мениджъра, който се играе от рапъра 50 cent до Форест Уитакър, който става треньр на персонажа на Джиленхол. Антъни Фукуа не случайно е известен с прекрасния си избор на актьори, с които работи – както се случва в „Тренировъчен ден“, „Заличителят“ и „Плачът на слънцето“.

Освен актьорският състав, Фукуа успява и по един много визуален начин да разкаже историята на съсапия боксьор без да пресоли манджата с драматизъм, излишни сълзи или липсата на каквато и да било чувствителност спрямо теми като семейство, кариера, любов… Фукуа разбира и разказва прекрасно. Визуално. Плътно. Трябва да отдадем значимото и на сценариста Кърт Сътър, който все пак е работил по сериалите „Щитът“ и „Синовете на анархията“, които говорят сами за себе си. Което си личи от диалога, мъжкарите, количеството кръв, ударите, жените…. всичко, което е заложил в своя сценарий и начинът, по който е балансирал тези неща.

Но най-големи адмирации отиват за Джиленхол напълно заслужено. Той успява да удържи образа на Били Хоуп истински и реален, без да се размеква от натежаващата драма. Това му е най-големият плюс на Джиленхол – той винаги играе като обикновен човек. Ако си представяте как един нормален човек би се държал в една ситуация, то това ще е начинът, по който Джиленхол ще го изиграе. Такъв тип актьор е и Дженифър Лорънс. Затова и целите ми адмирации в този филм отиват най-вече за Джейк.

„Ню Йоркър“ бяха написали, че „Обратен гард“ е подобие на филм, но не и истински такъв. Няма как да бъда по-объркана от тяхното ревю. Все едно сме гледали две различни неща. Или поне така си мисля. Знам, че тази година има много силни мъже в главни роли, които ще бъдат в топа за номинациите в сезона на наградите, но се надявам, че Джиленхол ще е един от избраните.

„Обратен гард“ е кръв, пот, шутове, юмруци и много Джиленхол във всеки кадър. По кината от петък, а предпремиерно от тази седмица.

Снимки: Форум Филм България / Weinstein company