Компанията, която спаси винила

| от chronicle.bg |

Дори и плочите в колекцията ви да са Балкантон, има шанс част от тях да са пресовани в малка фабрика в Лоденице, Чехия, на 25 километра западно от Прага.

Там се намира щабът на GZ Media – най-големият производител на плочи в света, който очаква тази година да пресова около 30 милиона бройки за изпълнители като Rolling Stones, U2, Лейди Гага и Мадона.

През 70-те години 3/4 от продадените албуми са били на плочи, но в началото на 90-те бизнесът върви към закриване, заради преминаването към CD.

„1993 беше най-лошата ни година досега“, казва изпълнителният директор на GZ Мичал Стерба.“Ако разчитахме само винил, щяхме да сме фалирали.“ Фирмата е била приватизирана 2 години по-рано, след падането на комунистическия режим. Преди това е била, разбира се, държавна и се е казвала „Gramofonove Zavody“ (GZ).

В залеза на грамофонните плочи GZ намира спасение в печатането на опаковки за различни продукти.

Паралелно с това продължава да пресова плочи, задоволявайки оскъдното търсене, като през 1993 прозивежда едва 350 000 бройки.

„Искахме да сме последната компания на света, която произвежда албуми на винил.“

Затова, когато през 2010 грамофоните отново стават модерни, GZ се намира в чудна позиция. Тя хем има машините и няма да хаби време и пари да купува нови, хем има и опитa. А и способността да инвестира заради страничните си услуги. Именно печатането на опаковки дава предимството на компанията да прави и обложките, а не само албумите.

Как се прави една плоча:

  • Музиката, на касета или дигитален носител, се предава на диамантен резец.
  • Резецът прави бразда върху медното покритие на метален диск. Така се получава главният диск.
  • Този главен диск се потапя в разтвор от никел и сол, през който минава електрически заряд. Това образува слой никел върху медта.
  • Никелът се отделя от медта и така се получава печатът, с който ще се пресоват плочите.
  • Накрая винилената смес се награява до 160 градуса и печатът се натиска върху нея с тежест повече от 100 тона, за да се получи едната страна на плочата.

За да смогне на търсенето, фабриката на GZ работи 24 часа на ден 7 дни в седмицата и дава работа на 1600 служители. Компанията е инвестирала 20 милиона долара в нови машини, но старите също работят. Очакваната печалба само за тази година е около 110 милиона долара.

GZ все още пресова плочи за малките независими банди, благодарение на които оцеляха през 90-те години. „Все още правим про 100 бройки за някоя малка метъл банда, но вече правим и по 100 000 бройки за U2“, казва Стерба. „Плановете ни са да развиеме дъщерната си фирма в Тенеси, а след това да отворим фабрика и в Азия, за предпочитане в Япония.“

Интересно е да се отбележи, че въпреки растежа на продажбите на плочи, хората всъщност не ги слушат. Изследване от миналата година показва, че 48% от закупилите грамофонна плоча няма да я пуснат, а 7% дори нямат на какво да я пуснат.

„Хората си купуват плочи, заради чувството да притежават физическия предмет, а също и заради графиката. Но много от тях никога не разопаковат плочите си.“ Това са думи на Пол Лий – специалист по музикална индустрия. „Пикът на винила бешре през 80-те, когато се продаваха по милиард плочи на година. Днес се продават около 40 милиона. Плочите са готин предмет, но много труден за ползване в сравнение с интернет. Затова можем да предположим, че и тази мода ще стигне върха си и след това ще залезе.“

Лий може и да е прав, но по-рано тази година Sony съобщи, че отваря фабриката си за плочи в Япония, последно работила през 1989 година.

 
 
Коментарите са изключени за Компанията, която спаси винила