Колко му остава на “касапина от Дамаск“?

Не е тайна, че режимът на сирийския президент Асад се крепи най-вече на външна помощ – от Иран, пише Дойче веле. Но дали тази подкрепа ще се окаже достатъчно силна, за да го задържи на власт, независимо от увеличаващия се натиск?

Информациите за убитите са твърде разнопосочни. Официалните сирийски власти говорят за 130 убити бойци на „Ислямска държава“ /ИД/, а намиращата се в Лондон частна сирийска мисия, която наблюдава човешките права, информира за около 30 убити терористи. И двата източника на информация обаче се единодушни, че древният град Палмира поне засега устоява на нападенията на джихадистите. И това е не само стратегически успех за режима на Асад, а и добър пиар – режимът на президента се представя като авангард в борбата срещу джихадисткия терор.

Под въпрос е дали този успех ще му помогне да оцелява и занапред. Защото в последно време се множат белезите за скорошно разпадане на правителството на Асад. В интервю за списание „Шпигел“ иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф обясни колко решаваща е била подкрепата на неговата страна за оцеляването на Асад: „Ние подкрепяме легитимното правителство на Сирия. Ако не бяхме го сторили, ИД вече щеше да е в Дамаск“, заяви Зариф. В началото на май самият Асад произнесе реч в едно училище и описа войната като низ от непрестанни сражения. „Нормално е в битките да има нападения и отстъпления, победи и поражения. Много неща се променят, но едно не може да се промени – вярата ни в бойците и тяхната вяра в победата“, каза Асад. В различни медии това изявление беше изтълкувано като белег за намаляващата му увереност в победата.

Режимът е брутален срещу всички, които са срещу него

И наистина войските на Асад претърпяха сериозни поражения в северната част на страната. В Северозападна Сирия те са изправени срещу бойци, които по всяка вероятност получават подкрепа от Саудитска Арабия, Турция и Катар. Тези подразделения завладяха обширни територии през последните седмици. Френският вестник „Либерасион“ писа, че успехите им биха могли да предрешат изхода на четиригодишната война в Сирия: „Ако тази завоевателна армия овладее провинция Латакия, която е бастион на (религиозното) малцинство на алевитите, към коeто спада и самият Башар Асад, ще се сложи край на режима на „касапина от Дамаск“, отбелязва вестникът.

Асад и неговият режим попадат и под засилващ се съдебен натиск. Международната комисия за справедливост и отговорност, в чиито състав влизат бивши сътрудници на Международния наказателен съд в Хага, е документирала детайлно престъпленията на режима. Близо 30 сътрудници на Комисията, работили под прикритие в Сирия, са събирали доказателствен материал в продължение на три години. От този материал става ясно, че режимът на Асад съзнателно е допринасял за ескалацията на насилието срещу демонстрантите. Британският „Гардиън“ цитира един документ на Националното бюро за сигурност на Сирия, в който властите дават указания да бъдат арестувани предимно лицата, които организират демонстрации срещу режима, както и всички, „които имат връзки с лица в чужбина и петнят имиджа на Сирия пред чуждестранните медии и организации“. Юристите са документирали и методите на изтезания, използвани от режима срещу опозиционерите. Председателят на международната комисия, канадецът Уйлям Уайли твърди, че са събрани достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу Асад пред Международния наказателен съд.

Насилието на режима обърна и много сирийци срещу Асад

Досега бруталните методи на режима срещу бунтовниците му осигуряваха военно преимущество. Същевременно обаче те накараха и много от сирийците да се обърнат срещу режима. Един от водачите на студентските вълнения в Алепо през 2011 година казва, че насилието е накарало много от предишните поддръжници на Асад да преминат на страната на бунтовниците. Той твърди обаче, че тези хора са само временни съюзници на бунтовниците: „Те няма да подкрепят нашите по-нататъшни идеи“, казва той, визирайки различните представи за бъдещето на сирийското общество след падането на Асад. Башар Асад наистина все още се задържа на власт, но никой не знае още колко дълго.