Науката в СССР винаги е била на високо ниво. Но много малко хора се досещат, че научните открития често са вървели рамо до рамо с потресаващи по своята жестокост и безчовечност експерименти.
Физиологът Сергей Брюхоненко е създател на първия в света апарат за изкуствено кръвообръщение. Благодарение на него впоследствие стават възможни най-сложните операции, изискващи поддържане на дейността на организма без „работещо” сърце. Но всичко това не би се случило, ако в началото на ХХ век ученият, обсебен от страстната идея да спаси живите, не провел няколко шокиращи експеримента.
През 1928 г. Брюхоненко осъществил опит за връщане към живота на ампутирана глава на куче. А през 1940 г., в Съветския съюз излиза документален филм, озаглавен „Опити по съживяване на тялото”, където на зрителите се демонстрира как учените не само поддържат живота, но и съзнанието в отрязаната глава на кучето в продължение на няколко часа.
Лаборантът провежда експерименти, които показват, че кучето реагира на външни дразнители, като светлина, звук и тактилни усещания. И тогава възниква въпросът: ако кучето вижда и чувства всичко, чувства ли то огромната болка от ампутацията на цялото тяло? Медицината винаги е вървяла рамо до рамо с известна степен на садизъм и жестокост. Друго нещо е, че учените възприемат това по-различно, отколкото ние, разказа лекарят-физиолог Анна Семенюк:
– Експериментите на Брюхоненко с ампутираната глава са били едно от нагледните пособия за бъдещите лекари, обясняващи устройството на тялото на бозайниците и доказващи, че мозъкът може да запази и поддържа не само жизнеността, но и умствената дейност, дори когато той е отделен от тялото. Това е бил истински пробив в медицината, тъй като е доказано експериментално, че „възкресяването” на организма след смъртта е възможно.
Това поставя началото на ерата на трансплантологията, прави възможна операцията на отворено сърце, както и създаването на изкуствени органи. Eкспериментите на Брюхоненко върху животни, не трябва да се разглеждат като нечовешки мъчения на нашите по-малки братя. Разбира се, те са били достатъчно радикални, но без тях нямаше да бъдат спасени стотици хиляди човешки животи.
Учените са действали на принципа на Макиавели – „целта оправдава средствата”. Те са работили, за да могат бъдещите поколения да живеят по-добре от предишните. Даже и на такава голяма цена, пише Гласът на Русия.