Колежки за секс

Работя в IT фирма. Голяма, голяма колко да е голяма – около 150-200 човека.

Колегите са обикновени, занемарени шкембелии. Редовно, „на по цигарка“, обсъждат мачовете от вчера, мачовете от оня ден, хоп – и някоя съседка, ако премине, бързаща за работа – още „в движение“.

Хей, хубави съседки има, как да няма. Пък и колежките са леко омръзнали – години са ги гледали. Няма какво да ги гледат вече…

Колко време може да си секси колежката за колегите? Замислих се, защото подочух мъжки разговор-класация в офиса на тема: „Кои са колежките, дето стават за секс“…

Ха, за какво си говорят колегите мъже?! Заслушах се от огромно любопитство, чисто женско, разбира се – да чуя кои са желаните колежки. И след като си признах това, ще призная и друго: исках и аз да съм в списъка с Желаните каки. Чаках да чуя името си и щях да си запуша ушите, заклевам се!

Мъжките разговори са опростени. Няма код. Няма недомлъвки. Ако слушаш и материята ти е интересна, ще усетиш как нещата минават леко в тези разговори. Знаеш за какво говорят, знаеш, че: „Оная русата от счетоводството“ е Снежи на втория етаж. Знаеш, че кюфтетата в ресторанта до офиса, „не струват“ и не е нужно да се убеждаваш. Знаеш, че това, за което се говори има реални параметри.

От журито само Баш шефът липсваше, ама той ще научи после. На паркинга, докато си разговаряха няколко сервизни инженери, шофьорът на шефа, два броя мрежарчета, един администратор, трима програмисти, един регионален мениджър и административният началник (излязъл да изпуши един фас), се заформи списъкът, в който все още не чувах името си. И това доста ме притеснявашееее.

Момичето Жертва

Първа в класацията, естествено, е Иванина от Своге. Всеки ден имаше някакъв проблем, а като изтечеше седмицата, започваше отново. Детето. Мъжът, който не иска да я разбира. Работата, която не е никак лека и т.н. Като прибавим и тъмната дълга коса, лекото поведение, трапчинките на личицето и зелените искрящи лещи – тя определено е номер едно за всички в офиса.

Момичето – мрежест чорапогащник

Номер две е Зори от рецепцията. Малка свежа на 22. Малко стегнато дупе, малко дрешки, дори през зимата, малко ум, все пак е 22-годишна. Захаросана питчица. Бъдеща плейбой мечта.

Какичката

Трето място е отредено за кака Лора от счетоводството – бивша манекенка. Всички дрехи й стоят добре! Вече може да си позволи да носи не само младежка мода.

От шефското бюро

Под номер четири „отбраното“ жури спомена секретарката на шефа – Кремена. Ех, даааа – трябва да се подмажем. А тя – да отслабне.

Аз

Пета съм аз! Ура, ура! Имала съм лош характер, ноооо – добре ми стояли онези чорапи, на онзи купон, дето… Така се надявах да са забравили за този купон, на който пускаха към края Джо Кокър и… Но пък чорапите ме спасиха, ура! Иначе накъде с тоя характер.

Търговката

Шестицата е от търговките. Жените с костюм винаги са много секси за мъжете – може би заради рекламите с дамски превръзки. От търговския отдел ги задължаваха да ходят официално. Грациела имаше костюми, които й стояха особено добре. Забелязали са го и мъжете. Ей, нищо не им убягва.

Развлечените

Седем и осем за едни мацки от центъра по съпорта. Инженерите си гласуваха за тях по дефолт. Не знам как мъжете могат да харесват жени, които винаги са спортно облечени – с потници през лятото, с почти мъжки, размъкнати пуловери през зимата. Калина и Роксана ме изумяваха колко чифта дънки може да има една жена.

Знам, че работата е леко „потна“ – там се работи с техника, която се пренася, инсталира, подрежда. Но на партитата никой не ги кара да носят нещо. Има друг персонал. Ами така де.

Бонбонената

Девет е уеб дизайнерката – момичето с луничките – Поли. Направила си е косата с лек червеникав оттенък и винаги се облича в розово. Просто бонбон. Защо мъжете я сложиха толкова надолу в класацията, не ми е ясно. Има невероятна външност и най-вече голеееми гърди.

За десет споменаха (май ми се счу) Снежи от втория етаж – русата! Да, с нея започнахме. Без русата не може, няма как?

Казах, че ще си запуша ушите, но излъгах. Малка, невинна, женска лъжа. Направих и лек злобен коментар на избора на IT мъжете, ама те сами си казаха, че имам не-добър характер.

Понякога, когато си обективен, си с лош характер. Понякога, когато отказваш да преспиш с някого, също. Понякога, като имаш други интереси, освен живота в офиса – пак така. Понякога, когато си с различно възпитание, възприятие, възроптаваш и… пак си с лош характер.

Не, не се оправдавам, ако това е условието да си лош – аз си оставам такава. Обувам силиконовите чорапи и пак съм в класацията, нали?

Текстът е публикуван в Webcafe.bg