Кой притежава Луната?

На 2-ри декември в 1:30 мин. пекинско време, апаратът за изследване на Луната „Чанъ 3″ (Chang’e 3) успешно бе изстрелян в космоса. Той ще осъществи първото китайско кацане на Луната и ще изследва нейната повърхност. Самоходният апарат е с маса 100 килограма и трябва да работи на Луната най-малко три месеца.

Aко настоящото кацане на Луната бъде успешно, то за първи път от почти 40 години, хората отново ще влязат в историята. Това ще бъде важно събитие и в китайския план за изследване на космоса. Така страната ще стане третата след САЩ и бившия СССР, осъществила кацане на Луната (космически апарат не е кацал на Луната от непилотираната руска мисия през 1976 г.).

Основната задача на лунохода ще е тестване на серия технологии. Сред тях е и изпробване на технология за комуникация в дълбокия Космос. Паралелно с това подвижната лаборатория ще изследва повърхността на Луната.

С изстрелването на лунохода започва вторият етап от китайската програма по изучаване на естествения спътник на Земята. Китай има и планове да изгради своя космическа станция на Луната до 2020 г.

В същото време стана ясно, че НАСА планира мисия през 2015 г., с която ще изпрати най-различни семена на Луната, за да види дали хора ще могат да живеят там един ден.

Така изведнъж отново ще се възобнови дългогодишния въпрос: Кой е собственик на Луната?

[youtube id=“GMgpKwfbZGE“ width=“667″ height=“356″]

Докато космическото право може евентуално да обхване, добре, цялата Вселена, като начало може би е по-лесно да се започне с определяне на правото и политиката на Луната.

Към настоящия момент, космическото право се ръководи до голяма степен от Договора за космоса от 1967 г., която се управлява от Службата на ООН по космическите въпроси. Основните му цели са да осигурява основната рамка на международното космическо право, включително на следните принципи:

[infobox color=“blue“]

– изследването и използването на космическото пространство се извършва в полза и в интерес на всички страни;

– космосът трябва да бъде свободен за изследване и използване от всички държави;

– космическото пространство не е предмет на национален суверенитет, използване или владеене, или всякакви други средства;

– страните не могат да поставят ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение в орбита или на небесни тела или на космическа станция или по всякакъв друг начин;

– Луната и другите небесни тела се използват изключително за мирни цели;

– астронавтите трябва да се разглеждат като пратеници на човечеството;

– страните са отговорни за националните космически дейности, независимо дали се извършват от правителствени или неправителствени организации;

– страните носят отговорност за вреди, причинени от техните космически обекти;

– страните трябва да избягват вредното замърсяване на космическото пространство и небесните тела.

[/infobox]

Тази основа на космическото право е изключително важна, но и работеща до момента, в който състезанието за космическото пространство не се разгори с пълна сила.

Частни компании и бързо развиващ се списък на страни, включително Южна Корея и Индия, правят все по-амбициозни космически планове. Въпросът дали има или не някой законното право да „загради“ част от Луната, се нуждае от отговор още по-наложително. И от този момент нататък това е и световния въпрос, който остава до голяма степен без отговор.

„Проучването на космическото пространство от Китай няма да спре на Луната“, казва Sun Huixian, заместник-главен инженер и отговорник на втората фаза на китайската лунна програма. „Нашата цел е дълбокия космос.“

След две седмици най-вероятно ще се радваме на факта, че трета страна ще направи успешно кацане на Луната. През следващото десетилетие или две, тези моменти ще стават много повече, а въпросът за кокошката и яйцето – има ли право една страна да изгради база на Луната и дали това е законно, ще търси своя ясен отговор.