Кой е героят сега?

Ако има нещо, което HBO може да прави повече от добре, то това е истински сериозна телевизия. И нямам предвид новини, а сериали. Най-новият такъв, който каналът пусна почти незабелязяно това лято, носи името „Show me a hero“ или както е преведен у нас – „Дръзки“. Най-впечатляващото в шоуто, което препоръчвам на всеки, който обича добри сериали с политическа тематика, е неговият екип. Режисьор на епизодите – точно 6 на брой – е носителят на два Оскара Пол Хагис – режисьорът на „Сблъсъци“ и сценарист на „Казино Роял“, „Писма от Иво Джима“ и „Спектър на утеха“, но главният му сценарист, създател и основен продуцент е човекът, който е създал едно от най-култовите полицейски шоута за мен – “The Wire” – Дейвид Саймън. Впечатляващ точно толкова на живо, колкото и на хартия и на малък екран, гарантирам.

„Дръзки“ разказва истинската история на град Йонкърс, който се намира в щата Ню Йорк. Дълги години федералните пари предвидени за интегрирането на бедните и цветнокожи хора в града отиват за малко общежитие, където всички са натъпкани заедно, докато федералният съд не се усеща и не осъжда града за построяването на над 800 общежития за цветнокожи, които да са разположени на ключови и централни места в града. И това, както може да се досетите, води след себе си огромна вълна от недоволство, разгневени бели хора, протести и подмятане на расистки фрази. Точно в този момент, млад политик на име Ник Уасиско решава да използва тази вълна от недоволство, за да измести стария кмет от поста му. И това се случва, но цената, която младия Уасиско плаща, той става кмет на 28 години, е наистина висока. Йокърс обжалва решението на съда за построяване на общежития за цветнокожи и губи.

Процесът, строежът и интеграцията на всички тези неща започват през 1971 година и приключват финално през 2007-а. Точно толкова време отнема на Йонкърс да приеме, че бялата раса вече не е мнозинство в Америка, а дори и да е на конкретни места, то процентът е малък и цветнокожите хора са част от обществото точно толкова, колкото и останалите. В момента същата битка се води в Тексас и на още няколко места в Америка, и нейният развой е решен, както може да предположите, но въпреки това хората не спират да се бунтуват.

„Дръзки“ е мини-сериал. Тоест, той има само един сезон и разказва тази конкретна история. Дейвид Саймън прочита книгата на Лиса Белкин, която разказва за целия процес и решава да направи онова, което умее най-добре – тоест телевизионно шоу. Сериалът пък обхваща конкретен момент от целия процес – от 1987-а до 1995 година – моментът, в който Йонкърс започва строежа на първите 200 общежития в района и моментът на най-големите бунтове в града.

Освен, че е написал прекрасен сценарий и е разказал тази уж остаряла, но някак изключително актуална история, Дейвид Саймън е избрал и прекрасен актьорски състав, за да го направи. В главната роля – на младия кмет Ник Уасиско, е великолепният Оскар Айзък. Към него се присединяват Джеймс Белуши, Алфред Молина и Уинона Райдър. За Белуши и Райдър, Дейвид Саймън казва, че са хора, които могат да те изненадат с актьорския си потенциал и те го правят. Единият – Белуши, е известен с комедийните си роли, а другият – Райдър, е актриса, за която хората все по-рядко чуват. Тя някак е застинала в ранните си години, когато мъжете бяха влюбени в нея заради „Русалки“, „Едуарс с ръцете ножици“ и „Луди години“. На 40 и няколко години Райдър прави прекрасно завръщане в този сериал. Колкото до Алфред Молина и Оскар Айзък, за тях някак е нормално да са адски добри. Много различни, но и точно толкова впечатляващи.

„Дръзки“ приключи своето излъчване седмица за седмица, затова най-хубавото е, че може да го гледате накуп в HBO GO. Смятам той е от този тип сериали, които трябва да се гледат именно така.

Снимки: НВО