Кой е Макс и защо търсим справедливост за „едно куче“?
На 30 април в София на пътя загива едно младо куче, порода чихуахуа. Ако се питате защо ви занимаваме с това, при положение че българските пътища са осеяни с трупове на прегазени кучета, ще ви кажем: историята е малко по-различна.
Макс е домашно куче и излиза на разходка със стопанина си. Двамата пресичат на зелен светофар кръстовището на Ботев и Сливница. За части от секундата кучето е премазано от полицейски мотор, движещ се с превишена скорост. Никой от полицейския кордон не спира, за да види какво се е случило. Макс издъхва няколко секунди по-късно в ръцете на стопанина си, актьорът Данчо Колев.
След като той се обажда на КАТ, започват грозни подигравки от страна на полицаите: колко струвало едно такова куче, не можело ли да му купят едно; камерите не се знае дали работели в този конкретен момент; щял ли да съди колегата т.н.
Който не е губил куче, вероятно не може да си представи ясно колко близка е болката до тази, която изпитваме, когато загубим близък човек. Но тя наистина е много близка. И когато смъртта на кучето е ненавременна и за нея има виновник, е съвсем естествено да търсим справедливост.
Тук може да прочетете цялата история на кучето Макс, а по-надолу – интервюто с Данчо Колев.
Историята за смъртта на вашето куче обиколи социалните мрежи и предизвика широка вълна от възмущение. Смятате ли, че ще има полза от това, че много хора научиха за историята на Макс?
Когато написах първия си пост, в интерес на истината въобще не очаквах токова мащабна реакция… това беше просто един емоционален изблик в тежък момент. Много сме благодарни, и аз и Евелина, за това че толкова много хора реагираха и ни подкрепят, съчувстват и са с нас в този труден момент. За ползи не мога да говоря. Ние не търсим ползите, това което искаме и това за което се борим, е да достигнем до истината и тя да бъде призната.
Какво смятате, че трябва да бъде справедливото наказание за човека, отговорен за смъртта на кучето?
Както и да бъде наказан човека това няма да върне Макс. Но е крайно време хората да започнат да си понасят последствията за деянията и това усещане за безнаказаност да изчезне. Искаме да има справедливо и строго наказание в съответствие със закона точно заради това.
За първи път ли срещате нагло и безпардонно отношение от български полицаи или и друг път сте се сблъсквал с такова?
Не мисля, че е кой знае колко важно за кой път се сблъсквам с едно или друго отношение… Вероятно всеки от нас не веднъж се е сблъсквал подобно отношение и има своите истории. Нека не забравяме, че има всякакви хора. Не бих искал да поставяме всички под общ знаменател.
По това, което описвате става ясно, че в полицията „гарван гарвану око не вади“. Какви са механизмите да притискаме отговорните за престъпления полицаи да понесат вината си?
Ако знаех отговора на този въпрос, досега вече щеше да има резултати и отговорният щеше да е понесъл отговорността си. Въпреки това имам усещането, че сме на прав път. Смятам, че общественото недоволство помогна и продължава да помага на това да се придвижи разследването и вярвам, че ще има резултати накрая.
Организирате мирно шествие в памет на Макс и в търсене на справедливост. Какво ще кажете на хората, които се чудят дали да дойдат?
Да, точно така. На 12 май планираме началото на шествието в 17:00 часа да стартира от сградата на МВР. Призовавам всеки, който смята че трябва да се борим за това истината да излезе наяве и отговорните да поемат своята отговорност да се присъедини към шествието със своя домашен любимец. Така ще покажем, че сме единни в борбата за справедливост. Искаме да извоюваме справедливост за Макс и с това да покажем, че всеки в тази държава заслужава справедливост и трябва да се бори за нея.
